Това лято съм дала почивка на фотоапарата. Все пак със себе си нося- топка, кукла, количка за кукли, дървен червей, няколко пакета бисквити (за да прибера тръшкащото) дете в неговата количка. .. т.е няма място за такива глезотии като фотоапарат. И за това всички снимки са правени с мобилния телефон.

Ето че скоро ще станат две седмици от както сме във Варна и не всичко се развива по план, но се надявам че всичко скоро ще отмине. Разстройство, болници и антибиотици… Но между всичко това има и нещо хубаво…

То се е видяло. Приготвих се да работя, включих компютъра и той тактично ме помоли да го оставя да се “ъпдейтне”. Така че аз набързо грабнах личния комп. И реших да ви разкажа какви ги вършим.

Преди няколко дни пристигна книгата „Без кариес“, която бях поръчала. И сега докато Елида спи следобеден сън, и ако аз не бъркам поредната следобедна закуска то чета.

Здравейте, ние вече две седмици сме в България. Заменихме дънките и якето с рокли и чехли 🌸

Преди няколко дни сложихме и „последната“ ваксина на Елида, още една стъпка към края на бебешкия й период. Другите ваксини са чак в училище, а до тогава има много време.

Здравейте, и тази вечер приоритирам блога пред работата, пък да видим после колко и кога ще работя 🙂 . Но нямаше как да не ви благодаря за пожеланията за нашия нов дом.

Ето ни и нас вече в нова къща и в нов град. Казвам, че е нов град, но за нас с Хокон града е познат защото сме живели тук и преди. Но тогава си беше за тогава…

Аз вече чакам пролетта, с нетърпение. Но днес се събудих с натрупал сняг, който за мое щастие още през деня успя да се разтопи. Макар, че тази зима беше толкова мека с малко сняг и доста високи температури за сезона, аз вече планувам и чакам пролетта на 2020.

Здравейте мили мои. От много време не сме се виждали и чували. Но живота ме затрупа освен с всичко друго и с годишното приключване. А то ми изяде целия февруари месец.

Изпивам си чая и лягам, но преди това искам да ви благодаря за поздравленията за рождения ден на буболечка. Макар и пораснала, за мен тя все още се държи и си е бебе….

Здравейте в новата 2020 година. Живи, здрави и успешни. Повече време с близки и приятели и по- малко време пред телефоните.

Здравейте на всички😊. Последни дни от 2019. Правите ли равносметки и планове за изминалата година и как искате новата 2020 да бъде? Аз знам какво искам за 2020, сън..

Събота вечер. За някой време за излизане, кино, приятели. За други (като мен) поредната вечер пред компютъра с работа и дълъг лист със задачи.

Приключвам деня този път не с чай, а със сладолед. Заслужено. Не бях хапвала нищо, което съдържа краве мляко вече три седмици. Но сега съм обратно на “нормална” храна.

И между обяда и вечеря реших да ви пиша. При нас е зима, сняг и почистващи машини навсякъде. Даже ми е едно такива хубаво. Какво по хубаво от сняг за Коледа?

И така вече не помня къде ви оставих и какво ви разказвах за последно. С такъв блогър като мен….. направо остави, несериозна работа. Преди обвинявах работата, сега се оправдам с Елида че нямам време да ви пиша. Но първо семейството и задачите, и след това хоби казвам аз…. 🤨

Днес направих печена тиква да почерпя Х. Аз никога не бях правила, но пък обичам и покрай пюретата на Елида винаги изяждам каквото остане. Но днес експериментирах.

И все по рядко и по рядко ми остава време за тук. А си мислех, че само малко да порасне буболечка и ще намирам време за малко блог.

Все забравям колко време отнема подготовката за излизане ако си с бебе. Днес бяхме за първи път на бебешко плуване. И половин час преди да започне часа,

Не мога да повярвам, че почти са минали три седмици от както се прибрахме от България. Времето от преди си минаваше толкова бързо, а от както Елида е в картинката, въобще не разбирам къде отиват дните.

И да не кажете, че съм ви забравила. Няма такива неща. Само че ми трябват повече от 24 часа в денонощието, ако искам да свърша поне една трета от плануваните ми задачи.

Днес по план беше посещение в Осло. Аз имах работа в офиса, а Хокон и Елида отидоха да видят прабабата на Елида.

Здравейте на всички 🙂 Първата ни седмица в Норвегия премина мнооого бързо. Все още не сме влезли съвсем в ритъм и има върху какво да работим. Все пак когато заминахме за България, Елида беше само на 3 месеца, и съвсем неподвижна.

Поглеждам в Гугъл, че най търсената фраза от мен последните няколко месеца е “ приспиване на бебе“ и не случайно. Така рехавия и кратък сън на Елида от 3 дрямки премина на 2, за целия ден. Така че сме плътно заедно през целия ден, а и тези зъби… само да отида до кухнята и вече […]

СЕПТЕМВРИ… 2019, да се отчета и за този месец. Малко ме хвана не подготвена, в смисъл много бързо дойде. Имам чувство, че само преди няколко дни казах здравей на месец Август. А сега вече девети месец от годината…

Добър вечер ❤️. Отново късно включване от мен, но време за блога има само когато най- малкия, но най- важния човек за мен му е добре и заспи.

С риск да събера негодувания от рода на „ами щом не ти харесва си върви в Норвегия“. Това е моята платформа и искам да споделя гледна точка.

Тези дни изчезнах. Направихме си малка разходка до Троянския Балкан. Аз оставих компютъра у дома, избрах да ви пиша като се приберем.

Започнах да тренирам в зала с инструктор, не много далеч от нас. Мислех че нещата ще се получат. Но май, май е трудна работа. Трудно ми е да намеря сили да клякам и ставам по команда, когато не съм спала вече половин година повече от 4 часа наведнъж.

Оооо Август. И лятото бавно си отива, поне в Норвегия. Колегите са обратно на работа, децата започват училище и детска градина. С една дума ежедневието в пълната си сила. В България това ще изчака поне още месец.

Днес съм на вълна сладко и буркани 😳. От сутринта съм се развилняла и правя сладко от сливи. Еее не, не си въобразявайте че става въпрос за много буркани. Само няколко са, да има за палачинки и за кисело мляко с ядки като закуска ( много обичам).

Здравейте. Ето ме и мен с фрапе в ръка. Все още не мога да намеря правилното съотношение на кафе, мляко и вода, за да ми се получи оптималния вариант на любимата лятна напитка, май прекалявам с млякото….

И тъй като не стигнахме до фотосесия на Елида, като новородено бебе. Решихме че сега на 6 месеца е време да си направим семейна такава. Преди няколко дни получихме снимките и все още ми разтапят сърцето (нали си е нашето гардже) <3 .

Ние днес вечеряхме в ресторант в комплекса. Решихме да“полеем“ асфалта, който положиха на тротоара до нас и така вече пеша можем да стигнем до комплекса, св. Коснтантин и Елена. Урааа!

Часът вече е късен, а аз още не съм легнала. Последно време сме по леглата малко след 20 часа. Малко четене на книжка и хайде сън.

Вчера реших да сложа рано край на Неделята и веднага след като Елида заспа ( в 20 часа) аз се озовах в леглото с книга в ръка. Вярно че успях да прочета само 10 страници преди да заспя, но все е нещо.

Петък вечер. Юли месец. Колко бързо лети времето и скоро хайде пак в самолета и обратно в Норге. А и това леко хладно време последни няколко дни, още повече ме наведе на мисълта, че нашето връщане не е чак толкова далеч колкото изглежда.

Навън се заформя буря със светкавици. Има нещо красиво в тези летни бури покрай морето. Някак си са красиви. Особено ако си лежиш в леглото на отворен прозорец и гледаш как гръмотевиците се разбиват в морето…

Как сте красиви хора? Работите ли, или вече сте на плаж. Ние пробвахме да отидем на плаж с Елида още в неделя, но нещо не ми хареса как се получи.

Направо не мога да повярвам, че Юни вече е почти към своя край. Кога мина така и не разбрах. Като се замисля, вече сме преполовили дори и престоя ни в България.

Е това е. Намерих най-вкусния сладолед. И то къде тук във Варна. Ако имате път насам и ви се хапва истински сладолед то ви препоръчвам точно това местенце тук в морската градина.

Здравейте хора, не съм хващала клавиатурата от мнооого отдавна. Все нещо друго излиза (разбира се), което трябва да се приоритира. А и ми се падна бебе, което не е на „Ти“ със съня. И през деня поспива два пъти по 17 мин. Та сами разбирате, че за времето през което спи, не мога да свърша […]

Чакам Суши да се прибере от вечерната си разходка, за да заключа вратата и да си легна.

И докато малката спи в количката и аз я бутам с крак напред назад, (така най-добре спи). С едната ръка си държа чашата с кафе а с другата реших да ви пиша.

Едно от нещата, които се стараем да не пропускаме тук, е семейната разходка из морската градина. Хокон оставя

Ние се върнахме от разходка. Уж планирахме само да отскочим и да свършим малко задачи и то като погледнах вече бяха минали четири часа.

Нова седмица, нов късмет. Ние днес осъмнахме без мама. Тя си замина още през уикенда и от няколко дни сами жунглираме всички задачи покрай Елида.

От няколко дни сме с най-добрата детегледачка, нашата баба. И ние с Х. успяхме да се вредим да бягаме заедно, да вечеряме спокойно двамата, а днес дори стигнахме и до Ботаническата градина в Балчик.

И докато Х приспива Елида, аз си се оттеглих и си направих чаша чай за Лека нощ. Малко време за мен.

Ето така се събуждам всяка сутрин. Елида се обажда още към 6 сутринта, че е готова за ставане, а аз не.

Ние от няколко дни сме обратно в България и тук смятаме да си останем поне до края на септември. Престоя в Норвегия беше много динамичен.

Уау, какво време днес, само за разходки. Като погледнах часа в нас след като се върнахме, беше минал 16. Морската градина е красиво място за разходки, тези дървета с лилави цветчета направо ми спират дъха. Толкова са красиви. Усещам, че тук ще си правим чести разходки.

От както сме в България все имам едно такова чувство, че сме все на почивка. Най- вероятно защото последните години в България винаги са ми били свързани с море и ваканция. И още повече сега когато сме толкова близо до плажа и морето.

Днес всички сме изморени. Елида прави номера и не иска да спи в леглото си, а предпочита да спи на повивалника.

Здравейте приятели и честито Възкресение Христово. Надявам се и вие да сте били късметлии с времето както нас. Защото тук, не можем да се оплачем от Слънце.

Тъкмо си мислех, че вече сме намерили правилния режим с едно хранене през нощта и Елида ми показа че съм в грешка.

Ние дойдохме в България за един от най- хубавите празници, Великден. И се очертава да го изкараме с моето семейство.

Привет и от нас. Ние вече сме в България. И от няколко дни се къпем в български предвеликденски дъжд.

Малко късно, но ето ме тук. Часът минава 22 при нас. Някой сигурно се подготвят за бар и заведение нали е петък вечер.

Днес посрещахме гости. Последни гости в тази къща в близките месеци.

Аз днес украсявам масата за гостите, цветя, пиленца, яйца. Утре ще посрещаме гости, нещо като подранил великденски обяд.

Ние преди малко се връщаме от физиотерапия. Елида е родена седалищно и за това ходим на физио, за да наблюдават дали се развива моторично спрямо възрастта си.

Днес бяхме в Осло. Все гледаме да сме там извън часовете на трафик, но по някакъв магически начин все се набиваме на опашките от автомобили.

И когато Хокон и Елида са по леглата. Единия да чете книга, а другия прегърнал розовия си заек и с биберон в уста…

И така вече сложих пролетните обувки и с тях си крача в това хубаво време при нас.

Днес съм в настроение за прибиране и подреждане на дрехи. Прибрах зимните пуловери и изкарах пролетно-летните дрехи. Времето е супер, днес при нас беше близо 15 градуса.

Юлий Цезар е казал “ Дойдох, видях, победих. Аз казвам, забременях, родих и разбрах. Разбрах че бременността не е за мен. Даже се чудя как хората го повтарят дори потретват. И браво на тях, иначе ако всички бяха като мен…….

Днес е международния ден на гофретата и по този случай си направихме гофрети за вечеря. Дори отворихме нови бурканчета със сладко от малини и ябълки.

При нас живота се върна обратно по старому. Мама вече си тръгна и ние сме отново само тримата плюс Суши.

При нас времето днес не е за разходка. Сняг, дъжд и силен вятър във всички посоки. С една дума време да си стоиш в къщи.

Аз съвсем съм се улисала в задачи. Все се каня да ви пиша, но покрай малката буболечката не ми остава време. А и нали сега мама ми е на гости,

Уау, друго е усещането да се движиш по асфалт, а не върху твърда, снежна покривка. При нас времето е невероятно, направо пролетно. С всеки изминат ден виждам как

Здравейте приятели, минавам набързо от тук, за да ви благодаря за поздравленията по случай появата на Елида.

9. Януари – 08-12 часа Акушерката Гюри ме остави в ръцете на две операционни сестри. Две сестри, които изглеждаха като истинските ангели (или поне в моите представи).

Сряда, 9ти. Януари 2019, за много хора една обикновена дата. Но за нас дата, която ще обърне всичко в нашия живот.

Честита Нова 2019 г. Нека тя ни донесе най-вече здраве, колкото и банално да звучи.

И така, явно ще си имам зъбобол. И докато се чудя какво ще правя и как ще изкарам до сряда с болка в зъба. Реших да се разсея с още малко спомени от 2018.

Днес реших да стегна багажа за родилното, остават две седмици до термина и вече май е време багажа да е готов.

Аз съм царица на планове, кой какво прави аз все нещо планувам. Такава съм си. Как едно искам да стане, после друго. Живот без план.. хммм

От известно време нейната стая е вече готова и реших да ви я покажа в това кратко видео.

Ние вчера отпразнувахме Коледната вечер 2018. Днес го даваме лежерно по пижами с дълга закуска, книга в ръка и филми. Даже и разходка от 4 км. покрай морето успяхме да си направим.

Весела Коледа на всички. Ние гледаме традиционните коледни филми по националната телевизия.

Толкова съм доволна от себе си. Вече съм готова с всички запланувани приготовления за празника. В момента седя в коледна пижама с

Тази година поръчах персонални коледни чорапи за камината. За сега чорапи имаме само Хокон и аз, но за следващата година бройка на чорапите ще нарасне <3 .

Уикенд. Начало на коледната ваканция и на още нещо. От днес съм официално по майчинство ( близо три седмици преди термина). Още не мога да повярвам, че и това време дойде.

Усещате ли Коледа вече? Празниците са толкова наблизо <3 . Аз всяка вечер засядам пред телевизора с нещо вкусно за хапване и поредния коледен филм.

Най накрая намерих отговора. От толкова време се чудих с какво седи облечено бебето в стола в колата. И днес ми попадна отговора. 

Днес отново изкарах деня в Осло, но не на работа, а по кафета с приятелки. Толкова е красив Осло по време на празниците .

Съботното спокойствие ме е завладяло. Онази динамична седмица е зад гърба ми и сега гледам да си се насладя на украсата, курабийките и коледните филми.

Аз преди малко извадих багажа от куфара. Тази седмица останах в Осло на хотел.

Е просто не мога да не ви споделя ето тази вкусотия. 

Аз този уикенд мисля, че почти не излязох от кухнята. Събота изкарах поне един работен ден под звуците на коледна музика и посипана с брашно.