Как научих норвежки език

Все още ми се случва да ме питат как съм научила езика. И дали имам някакви съвети за изучаване на чужд език.Един такъв коментар, го приемам като комплимент, но в интерес на истината точен отговор на този въпрос как съм научила езика нямам. Тук няма да обяснявам за необходимостта от това да знаеш езика предварително, ако си решил да си търсиш работата в Норвегия, защото това мисля, че всички го разбират. Но е важно да се знае, че езика е най-силния инструмент и оръжие за намирането на работа и интегриране в обществото. Ако знаеш езика и имаш малко късмет ще ти се отварят много врати, ако не пътят за добър и качествен живот в Норвегия е дълъг.

Тук ще спомена накратко моя път в изучаването на езика. Незнам как ще го направя това накратко, май ще трябва да го разделя този пост на две части. Бързам да кажа, че в никакъв случай не смятам, че съм  изучила норвежкия език. Аз се уча всеки ден. Или човек се учи докато е жив. Всеки ден питам какво означава това или онова словосъчетания или дума. Любопитството и заинтересоваността е едно от важните качества които се изискват при изучаването на нов език. Не трябва да те е срам да питаш. Аз питам дори и да седя на среща или оперативка с колегите. Питам. Искам да знам, искам и аз да използвам тази дума. Само така се учи. Както казах езика е инструмент който има постоянна нужда от поддръжка и подобрение.

Но ето така започна изучаването на норвежкия език за мен. След като България е член на ЕС, на нас като граждани не ни се полага безплатно изучаване на езика, освен ако не си женен/омъжен за норвежец. Тъй като моят случай не беше такъв трябваше обучението ми да бъде заплатено. Курсовете ми бяха организирани от общината и центъра който се занимава с обучението на възрастни и чужденци. Тримесечен курс струва около 1000 евро. Сега знам, че много ще се чудят колко време трябва да ходиш на курс, че да научиш езика. Това е строго индивидуално, аз взех нива ( A1,A2,B1,B2,C1 по европейската система) за една учебна година   ( август- юни), казвам всички нива плюс нивото/ изпита който е нужен за да можеш да учиш в университет (ако искаш, трябва ти и ако ще работиш в сферата на здравните услуги). Други използват година и половина,  две. Всичко е до това каква основа имаш и колко бързо учиш. Сами се досещате, че щом 3 месечен курс струва близо 1000 евро,  е доста скъпо да се учи език, но това за мен беше единствена възможност да започна „истински“ живот в Норвегия. Самият курс може би да не е толкова скъп така погледнато, но живота тук е скъп. Класа в който аз бях първоначално, бяхме около 20 човека, и никои от България освен мен,  даже мисля че нито една страна не се повтаряше. Имаше от Конго, Латвия, Литва, Русия, Афганистан, Непал, Сирия, Шри Ланка и тн. Започнах от първо ниво. Всеки ден от 08.30-11.45 от понеделник до петък с домашните и контролни, всичко по реда си. Първата седмица повтаряхме само как се казваш и от къде си. Аз си мислех, че най вероятно го казваме грешно щом трябва да го повтаряме толкова много.  И не издържах… отидох в петъка при ректорката на програмата и казах, че този курс не е за мен. Че върви много бавно и че ми е скучно. Тя ме накара да направя един тест на място, за да определи нивото ми. Аз не бях живяла в Норвегия дълго, но за тези няколко месеца докато чаках да започна курса бях научила поне нещо малко. Оказа се че това което можех беше достатъчно  за да ме измести в следващото ниво. Там беше малко по трудно, но бяхме преценили, че е по добре да си дам повече „зор“ и да ги гоня другите, отколкото да умирам от скука и да повтарям като папагал. Искам да кажа нещо важно, по времето когато учих норвежки ( аз не учих в Осло, а в друг много по малък град), беше така че класа беше смесен т. е.  нямаше значение каква основа имат учениците. Имам предвид, че в класа ми имах „съученици“ които не бяха виждали и отваряли учебник и тетрадка, не знаеха никаква азбука. Процеса на обучение „заради тях“ беше бавен ( съжалявам да го кажа, но е самата истина). Това нас учениците, които си плащаха курса ( всички от ЕС, Америка и Австралия) много ни дразнеше. За всички бежанци, които имаха легален престой курса беше безплатен и те бяха задължени да ходят на курс, иначе губеха социални придобивки (пари). Та понякога един час можеше да мине само в обясняване на разликата на мъжки и женски род. Нищо отрицателно, но се надявам, че нещата са се променила към по добро и че властите са установили потребността от две различни групи, тъй като предпоставките за учене на език са различни.

В следващата част ще Ви кажа как намерих къде да практикувам езика и други неща 🙈👀.

 

 

One thought on “Как научих норвежки език

  1. Съжалявам, че трябва да коментирам този иначе увлекателен пост, но е пълно с правописни грешки на български език! Което изобщо не е похвално…

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.