Как научих норвежки език – част II

Ето я и втората част на поста за как научих норвежки език. Първата може да прочетеш тук. Както и писах нямам точен и правилен отговор на въпроса колко време трябва да учиш или колко думи трябва да знаеш за да кажеш, че знаеш норвежки. Има хора ме питат колко думи ми трябват за да започна работа… Хмм какво да отговоря на това. Нямам представа колко думи аз знам, и никога не съм се съсредоточавала върху бройката думи. За мен винаги е било важно да говоря правилно. Отделно ако човек тръгне така да разсъждава с колко думи ми трябва, за да започна работа, въпроса е каква работа? С колко човека ще работиш, естество на работа, дали е сезонна работа, какви амбиции имаш, цел в живота. Но стига с това, сами се досещате, че не мога да отговоря на тези въпроси.

Както казах в първия пост тук, аз ходих на училище една учебна година. Сприятелих се с едно момиче от Латвия. С нея си имахме наше „предизвикателство“, всеки ден  трябваше да научим 5  „трудни“ думи, например –  съдебно решение, постановление, изследване, отпускане на пари и тн. Тези думи не бяха част от нашата учебна програма, но ние искахме да говорим така както си говорихме родните езици, а не само думички  и изречения като  „аз искам“, „той каза“, „гладен, жаден“и тн. Записах се в библиотеката веднага като започнах училище и започнах да чета детски и младежки книги. Започнах да гледам норвежка телевизия, особено филми със субтитри. Невероятно е колко много човек научава от това да гледа телевизия на друг език. Книгите и телевизията ми помогна да натрупам добър запас от думи. Участвах на всички възможни училищни и не училищни мероприятия. Всичко което можеше по някакъв начин да ми помогне да науча език. Пак казвам сега това може да Ви се струва прекалено много и отчайващо,  но аз бях решена че ще науча езика каквото и да става. Важно качество за научаване на нов език е упоритостта аз често го наричам инат. И когато ме питат как научих езика казвам „на инат“. Сега като се замисля най големия ми страх беше мисълта да не мога да построя правилно изречение.  Февруари започнах да се оглеждам за място където да мога да практикувам говорим норвежки. Когато учиш чужд език идва един момент, в който ти можеш да четеш и разбираш преподавателя, но ако някой друг те заговори или трябва да отговориш, нищо не става. Хората отсреща те питат „ти какво каза, можеш ли да повториш“. Това е много демотивиращо.  Трябваше ми практика на езика. Сега малко информация- когато идваш от страна членка на ЕС, както казах нямаш право на помощ в намирането на място където можещ да тренираш езика. Те казват „тези, които идват от ЕС са богати, нямат нужда от помощ, другите бягат от война, на тях им трябва такава“. Добре, така е. Разбрах, че отново трябва да се оправям сама. Много ми се искаше някой да ме вземе в някой магазин, само да подреждам  стоки и да говоря с колегите. Само това ми трябваше, контакти и да тренирам език. За заплащане и дума не е ставало. Само една лека уточнение. Като го пиша това, може би някой ще си помисли, че съм дошла в Норвегия с основна причина да търся работа или за по добра заплата, гурбетчийство. Това не е вярно. Аз дойдох да живее тук, защото бях на почивка тук и ми хареса, исках да бъда част от това обществото да се интегрирам, да плащам данъци да имам мнение за управляващите политици и здравната система. Обратно по темата за практиката. Тези които държавата трябваше да им осигури практика (бежанци и женени/омъжени за норвежци), получиха място в детски градини, библиотеки… тяхната практика беше задължителна, a ние от ЕС, трябваше да си търсим сами места и беше по желание, ако ние намерим нещо. Близо до там където живеех имаше дом за възрастни хора, сенилни, деменнтни. Един ден реших да отида и да попитам дали има вероятност да идвам по няколко часа на ден, за да говоря с възрастните хора. Още се сещам как се бях приготвила за срещата, бях си написала всичко на едно листче и колко го репетирах, че да мога да го кажа правилно. Сещам се как отивах до външната врата на зданието и се връщах, защото се притеснявах да не ми откажат. И така накрая събрах смелост и влезнах. Директорката на дома ме прие. Казах, че си търся място да тренирам езика и, че мога да идвам след училище да си говоря с възрастните, да им правя компания. Тя ме погледна и каза, че до сега никой не е идвал при нея с такова предложение и че е много заинтересована от предложението ми, че ме вижда като бъдеш ресурс. Не мога да ви опиша колко щастлива бях, намерих си място за практика, сама. И така започна, подписах декларация за конфеденциялност и започнах да се срещам със възрастните хора след училище. До 12 часа бях на училище и после директно при възрастните. Така няколко месеца. Това което беше предизвикателство при тях бе че те не ме помнеха на следващия ден, тъй като бяха сенилни. Всеки ден трябваше да се запознавам с тях и говорихме за едно и също, но на мен това ми вършеше работата, а те бяха доволни че идва млад човек да говори с тях, тъй като децата им не идваха често. И така минаха месеци до юни, между училище, практика, изпити. Паралелно с това ходих и две вечери в седмицата на вечерен курс по така наречения Bergenstest, или тест, подготовка по норвежки език на високо ниво. Това е подготовка, ако искаш да учиш в университет. Тук изцяло четяхме и говорихме текстове на академично ниво, нещо от рода на TOEFEL. Аз много работих над него и успях да го взема и да влезна след това в университета. В друг пост ще напиша за това какъв е живота в норвежкия университета. Първата ми работа започнах юни месец, след като изкарах курсовете по норвежки език. Беше работа само за лятото на рецепцията на един хотел, но така се получи че останах там няколко години. Още помня как отидох на интервюто как се притеснявах дали ще ме разберат, дали ще говоря правилно, ами ако не ми се обадят после. Шефа на хотела ме попита от колко време съм в Норвегия, и аз му казах от 11 месеца, той стана и се поклони и каза, че никога не е виждал човек който да е научи норвежки за толкова кратко време. След седмица ми се обади да ме попита дали искам работата. Та това е общо казано, със сигурност мога да напиша още много, но този пост стана прекалено дълъг.

Много обичам едно мото което видях преди години в едно българско списание. „Ако образованието е скъпо, евтино ли е невежеството“? Аз избрах да заложа на образованието и това не ме подведе. Ако се чудите дали бих го направила отново……..Хммм….:)

 

 

4 thoughts on “Как научих норвежки език – част II

  1. За 32 г в Norge успях да прочета повече книги на норвежки отколкото много българи на български. И пак не смея да твърдя, че съм научил норвежки. Чужд език се учи цял живот и никога не се казва, че е научен. Можеш ли да преведеш въпроса: Hvorfor er vi så glad i landet vårt? Внимавай!!!

    1. Мерси 🙂 А прочети ли първата част на поста? 🙂 Ето това съм написала: Бързам да кажа, че в никакъв случай не смятам, че съм изучила норвежкия език. Аз се уча всеки ден. Или човек се учи докато е жив. Всеки ден питам какво означава това или онова словосъчетания или дума. Така че съм съгласна.

      1. Това е била една тема, която един норвежки учител задал в класа. Какво било учудването му, когато половината ученици го разбрали като: Защо сме толкова щастливи в нашата страна? а другата половина като: Защо толкова обичаме нашата страна?
        Hvis du vil, vi kan fortsette på norsk.
        Ha en kjempefin dag!

      2. Благодаря Петко. Лек ден и на теб . Jeg ønsker å skrive på bloggen på bulgarsk 🙂 Da blir det letere for de andre å forstå 🙂
        Ha en riktig god jul!

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.