… Някъде там в пустинята

Когато делници ти се превърнат в почивни дни. Чувството е страхотно. Закуска с папая и пъпеш, а за разхлаждане Фрапе с много мляко. Мисля, че тук мога да остана, да поживея. Странно е но на човек винаги му се иска да остане да живее там където е отишъл на почивка. Това съм го установила с времето и опита. Много ми харесва, природа, климат, местно население, дори онези малки досадни мушички дето ги има при нас на плажа в България, тук отсъстват. С една дума „Рай“.

Перфектна дестинация както за колоездачна тренировка, сърф, кайтинг (kiting sport), или просто като нас на разходка, плаж и събиране на топлина. В интерес на истината не очаквах толкова много да ми харесва, представях си почивка основно лежейки на плажа, но се оказа че има какво да се посети и види. Туй хора щъкат на всякъде, с по една раница на гърба. Терена тук е разнообразен бързо преминава от пустиня в планински върхове, и почти винаги с невероятна изглед към океана. А изгревите са невероятни. Страхотна гледка за сутрешното кафе.

IMG_4633.JPG

Ние имахме кола под наем с която обиколихме острова и видяхме хубави местенца, цветя, кактуси, плажове и чудати къщи.

IMG_4643.JPGIMG_4760.JPGIMG_4663.JPGimg_4550

IMG_4154.JPG

Странна работа, човек толкова дълго време чака ваканцията, отброява месеците, седмиците, прави си планове какво ще посети, а когато дойде самата почивка, бързо минава.

Аз сега ще се насладя на последните слънчеви моменти, преди да отлетя за Осло, където ще сменя банския с пухено яке и топли ботуши. IMG_4108.JPG

 

 

2 thoughts on “… Някъде там в пустинята

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.