Не искам да съм роб на банката

Здравейте, днес получихме документите по заема за къщата. Думата заем определено ме плаши. Това да знаеш че ще дължиш хх години пари на банката за жилище, не ми се нрави много. Май съм алергична към думата заем 🙂 .

Въпреки че казват че жилищния заем е един от най изгодните заеми, който човек може да вземе, това да дължиш пари е плашещо, и особено ако говорим за много пари. За мен един такъв заем означава да загубиш да една степен свободата си, да станеш роб на банката. Знам че това може да звучи малко прекалено. Но аз гледам на това, че ти хх години трябва да си сигурен, че имаш възможност да обслужваш заема, т.е трябва да имаш работа, доходи. А какво ако не ти харесва точно този бранш в който работиш и искаш нещо друго, просто промяна?

Трябва ли да работиш нещо което не ти харесва, но пък е доходоностно, само и само заради заема? Какво ако искам след време да продавам просто сандвичи например, а не сегашната ми работа, ще мога ли да си изплащам вноските? Все такива въпроси си задавам. И да знам, че много размищлявам, но искам да погледна нещата от няколко страни.

DSC00749.jpg

И въпреки че в Норвегия много много не се замислят и населението взема заеми поголовно, все едно никога няма да ги връща, ми се струва доста рисковано. Лихвите за жилища варират от 2,20% до 3% може и малко повече, това зависи от банката и други лични аспекти, като дали си клиент на банката, колко време си бил клиент, дали заплатата ти се привежда в точна тази банка и тн.

Ние разбира се взехме заем, с който да се чувстваме „комфортно“ и по силите ни да изплащаме. Ако въобще можеш да кажеш че с един заем можеш да се чувстваш комфортно.

Идеята ни е да инвестираме в бъдещето си в нашия дом, но и да не спираме да живеем днес и сега, като продължим да пътуваме и виждаме нови места.

Така че договора е подписан и предаден на банката.

DSC00740.jpg

 

 

 

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.