Сещате ли се за тази песен? Със 100 км в час пак съм номер едно, със 100 км в час аз летя 🙂
Днес бяхме турсти в собствения ни град, както се казва. Всяка година община Осло организира ден в който граждани и гости на Осло могат да посетят всички музеи безплатно. Градския транспорт в зона 1 (централни части) също е безплатен. Единственото което трябва да направиш е да си вземеш предварителен пропуск (pass).
От това предложение се възползвам вече няколко години, традицията е чакана и обичана както от мен така и от хилядите граждани на столицата.
Важно е обаче да постъпиш разумно. Музеите работят до 16 часа, а те са прекалено много, така че е добре човек да има реални очаквания. Има хора и е трудно да се види и обходи всичко за тези часове. Нали трябва все пак да е забавно, не сме отишли да не надбягваме с хората.
За това ние избрахме само два музея. В единия съм ходила, може ми 6 пъти, да любим ми е признавам си 🙂 , техническия музей. Не не не си мислете че съм на ти с техниката и технологията, просто има много интересни неща. Може да видиш колко силно сърцето ти изпомпва кръв, да изпробваш как мислите ти могат да преместят метално топче, как се прави електричество, да научиш повече за нефтените платформи, за звездите и планетите, дори да поседиш в различни транспорти средства от различни години. Да сами разбирате че много ми харесва този музей и със сигурност мога да напиша много.
Другия музей, който избрахме беше за градския транспорт в Норвегия и видовете транспортни средства как са се развили през годините. Там също беше интересно да видиш как коне са теглили цели вагони, нещо като трамвай само че с кон, по късно са се появили и водачите на трамваите, но горките са стоели навън, на студа и дъжда и са управлявали трамвая.
Уморени решихме да закрием разходка в един много хубав индийски ресторант. Наистина обожавам тяхната кухня, а хляба им Нам е направо невероятен 🙂
До скоро 🙂