Книги за възрастни

Обичам да чета книги, май като се замисля чета всичко.. или не книги от рода на Хари Потър и приятели не са ми по вкуса. Може би ако бях на други години, да. Не отдавана започнах да чета книги на електронен четец, голямо удобство е по време на пътуване и почивка. Няма нужда да разнасяш по няколко тежки книги по пътищата. Въпреки това някои книги все още ги предпочитам на хартиен носител, тези книги искам да са част от моята физическа библиотека.

При последното ми пътуване до България бях си запланувала, да си купя на български език две книги (в хартиен формат). Две книги които имам на норвежки език, но исках и на български.

Едната е „Малкия принц“, а другата „Мечо Пух“.  За много хора това са детски книжки ( даже ако не се лъжа, Малкия принц я четохме в училище, в 4./5. клас). Даже виждам че се води детско&юношеска класика и препоръчително за ученика. Аз в училище нищо не разбрах от малкия принц, просто не му е били време тогава да разбера, най вероятно. Там за едно мече и магаренце или за едно момченце, принц говорещ си с един пилот.

IMG_8503.jpg

Но ако се зачетеш по внимателно  и най вече/може би с очите на възрастен, ще видиш че и двете книги пресъздават много истини за живота. Това са книги за възрастни. Целта с този пост, не е да правя преразказ с анализ на двете книги, а само да ви препоръчам да хвърлите едно око на тези книжки по интернет, знам че „Малкия принц“ я има например тук  или в книжарницата. Тези малки книжки, струват 4 или 5 лв. но си заслужават. По мое мнение.

На какво ме научиха тези книги. За приятелството от малкия принц. За това че “ че….най хубавото се вижда само със сърцето. Най същественото е невидимо за очите“. За това как се създават и „опитомяват“ приятелства. Какво означава да се грижиш за нещо.

До скоро <3

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.