С нас на плаж

Още един ден на плажа. Това казвам на Х. Така мога да изкарам още може би месец, може би два. Бягане рано сутрин по плажа, хотелска закуска. Бавно предвижване към плажа. Избираме винаги шезлонг, които е краен и от едната страна няма хора. Колкото се може по малко шум, раздразнители и блъсканица. Поръчвам първото бяло Фрапе за деня и лягам на сянка. Х. е любител на лимонадата, така че той с наслада поглъща една „кофа“ лимонада с лед за 15 Мин. Тъкмо на време за първото премесваме.

DSC02469.jpg

Пак търся сянка, и недоволствам, че всичко трябва да се мести в бягане от преките слънчеви лъчи. Х. издържа стоически на Слънцето. Вчера му казах че страните на ръцете са му по бели от другата част на тялото и той го прие много тежко. Сега лежи с разперени и вдигнати ръце и работи за тен. Чудя се защо ли му казах въобще!

Време за първото потапяне. Състезаваме се кой ще доплува по бързо до шамандурата и кой ще издържи най дълго да ходи на ръце под вода. След 15 мин. сме отново на шезлонга, като преди това сме разместили всичко, отново. Две млади български момичета се настаняват до нас. Хокон чете поредната книга, а аз слушам техния разговор и не мога да се откъсна от това за което говорят. Бързо научавам че са от Монтана и че едната е козметичка. Водят разговор за млад и стар целулит, диети, килограми. За около половин час вече знам много за тях. Книгата ми изостава, техните разговори са ми по интересни.  Поредното търсене на сянка и разместване. Решаваме да влезем във водата още веднъж преди да отидем на обяд. Х. ми показва водно салто, виждаме голяма медуза, обсъждаме идеята дали парят и дали са опасни.

Настава време за обяд, „Тихото гнездо“ е нашето място, тихо и спокойно, нищо претенциозно. Имат и таратор и пилешка супа. Х. чете менюто и стикери по български. Срича столиците от бутилките на Кока Кола. Сссссссс токхолм, Кипър изрича тържествено. Ръкописните букви са му определено трудни, особено Ж, Ч и Й. Обяда приключи. А сега търсим тоалетна. Къде да се изпикае човек на плажа? Питах тук, там казват че тоалетната не работила, връщала вода. Решаваме да се върнем до хотела до тоалетна все пак ни делят „само“ 185 стълби до хотела.

След 15 мин. сме отново на плажа. Поръчваме напитки. Аз се мъча да се концентрирам върху книгата, въпреки крясъците на един ядосан баща, който не може да изкара Димитър от водата. “ Димитре, излизай от водата за кой път ти казвам, няма всички да стоим и да те чакаме“. И пак “ Димитре аз какво ти казах излизай или ще дойда“.  Х. пита какво става, обяснявам му че бащата заплашва Димитър с насилие и разправа. Димитър излиза от водата и всички си тръгват.

Ние пак сме във водата, Х.  изпълнява хореографията по синхронно плуване, която съм измислила. Получава се добре, но той не иска да изпълни последния елемент, било го срам от хората да подскача и да разперва ръце. Добре! Поредното местене и търсене на сянка. Време за сладолед!

DSC02477.jpg

Зад мен чувам двете момичета да говорят за риба и ресторанти, ще имат гости и се чудят в кой рибен ресторант да ги заведат. Поглеждам часовника, 16 часа! Кога мина времето?  Решаваме да пием нещо за последно и скоро да си ходим. От заведението се носи музика. Лятно техно, музика без край, няма начало или край, само мелодия. Заключението ни е че такава музика не ни допада. В пет часа си сгъваме кърпите и закрачваме нагоре по стълбите. Говорим си че можехме да изкараме още на плажа, ако имаше тоалетна. Хокон намира 10 стотинки на земята и пита как се казват парите, отговарям му че се казва стотинки. Той ме поглежда и ми вика че това звучи като име на анимационен герой на Дистни :).

А сега ще суша косата, намазвам се с крем за след слънце и ще ходим да вечеряме в ресторант с българска фолклорна програма.

До скоро <3

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.