Ние станахме осиновители

И така още с купуването на къщата, даже още от  много по ранен стадий бяхме на едно мнение. Да си осиновим. Да си осиновим котки. Даже две. До сега нямахме възможност, поради редица причина, основната от който, че живехме в апартамент, а смятаме че котките, като хищници трябва да имат възможност да излизат навън. Така че изчакахме, докато дойде подходящия момент. И след като къщата се появи, се появиха и те. Или по точно започнахме да ги търсим.

Тук в Норвегия си има няколко правила при осиновяване на животни.  Животни не се продават в магазини с изключение на рибки. При другите животни, трябва да отидеш и да се запознаеш със собствениците и любимеца. В началото изпратихме един любезен мейл където се представихме кои сме и къде живеем, и че имаме възможност да осигурим на котките свободен достъп до градина и външна околна среда. След това бяхме поканени да се запознаем с котките. За собствениците е важно да видят как ние се държим с котките и как котките реагират с нас. Стопаните ни разпитаха, дали може да си позволим да водим на ветеринар при нужда, дали има кой да ги гледа когато сме на почивка и тн.

Искам да кажа, че въпреки че всичко изглежда добре и контролирано, все пак се намират и лоши случаи. В които някой си изхвърлят новородени котенце на улицата, или ги изостават когато пораснат или просто ще ходят на почивка, но за щастие тези случаи не са сред най срещаните. Аз лично за тези години в Норвегия, никога не съм виждала улична котка, която не е на някога. Иначе със сигурност щях да я прибера, независимо че живеехме в апартамент. Има и хора, които се отказват да гледат взетите животни, поради различни причини най често алергии и неразбирателство с други животни. Тези животни биват оставени в приют и осиновени от други хора.

Но стига толкова с това. С няколко думи, собствениците ни хареса, котките ни хареса и всички се харесахме… и се взехме.

Суши и Маша са вече и дома. На 12 седмици са и пълни с енергия. Котките трябва да са на около 12 седмици, когато напускат майка си. Ние се бяхме разбрали да ги вземем след като се върнем от почивка.

Утре ще получат своята първа ваксина, а след 3 месеца чип и стерилизация и са готови за хайманосване навън (ще имат вратичка на външната врата, която се отваря с чипа, който ще бъде сложен в тях). А за сега да си ни живи и здрави всички нови пердета, дивани и столове и дано да издържат на нападенията 🙂

DSC02516

DSC02531

DSC02539

До скоро <3

 

 

 

 

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.