Като тийнейджърка

Може би защото стрелките на часовника бързо отмерват времето до рождения ми ден, се замислям и рефлектирам върху моменти от живота ми. Да, да знам че звучи все едно съм стара, мъдра баба. Но аз обичам да си философствам на различни теми –  едно от хобитата ми е – „дървен философ“. Наскоро видях една снимка от тийн годините ми, бях облечена със зелено поло, сива дълга блуза отгоре, а най-отгоре късо дънково елече, на краката ми чехли, защото обувките ми правиха пришка. Забавна картинка, но пък как се бях ухилила само.

Сещам се, че по мое време да бъдеш тийнейджър беше по лесно (сравнявам с Норвегия и сега). Не се мерихме по скъпи дрехи и телефони. Вървежен беше този който имаше колело, ролери и можеше да кара скейтборд. После нещата загрубяха. Вървежните бяха тези които бягаха от час, преписваха и се криеха зад училище да пушат. Ние останалите бяхме аутсайдери. Офоф как се усмихвам само сега като се сетя.

Аз като всеки завиден тийнейджър остраснал през 90 години, си имах моите големи и съдбоносни проблеми.

Като започнем с такива от жизнено значение, като например тампона. Сещам се колко четох и се плаших за това да използваш тампон. Сред момичетата се носеха слухове, че може да остане там. И после? Как се маха? На лекар? Все някой беше чул, че приятелка на друга приятелка и се било случило. Беше страшно, много страшно.

Мислех, че живота ми и бъдещето са съсипани, защото не можех да намеря синус, косинус и тангенс. А тези пусти математически уравнения, никога не ми излизаха a+ bc-3=0.

Кошмара на добрия и прилежния ученик е да бъде попитан за нещо, и да не може да отговори на учителя. То потене, червенеене, ужас. Даже още се сещам думите на една строга преподавателка по математика. „Урока си си научил, тогава и само тогава когато си решил всички задачи след урока и си пререшил всички решени задачи в урока“ … Бррр чак кожата ми и сега настръхна, нищо че са минали над близо 20 години. Още се сещам.

Имах и проблеми и от друг съдбовен характер. Тези големи уши, които все се показвах и стърчаха от тънката ми косица. Луничките, които никоя козметичка „не поиска“ да махне. Въобще всички световни проблеми се бяха струпали върху мен.

А какво да кажем за часа по физкултура и спорт. Там просто, нямам думи. Сега пак 20 години по късно, не мога да разбера какъв е този зор и тормоз над учениците. То покриваш някакви нормативи, и точки, ако пробягаш 50м. за 10 секунди, се пиши загубен. Днес бягам на моята си трениривачна пътека по няколко километра на седмица и то защото искам, а не за да получа оценка и точка.

В къщи не ми се разрешаваше да лепя плакати по стените в стаята ми, за това на вътрешната страна в шкафа ми с учебници си бях залепила плакат с Backstreet boys и Spice girls. Имах касетофон с две гнезда и си правихме записи. Всички трябваше да мълчат, че да стане записа хубав. А сега се сещам и за песента Casablanca. И колко много я харесвахме и как заспивахме с нея като бях на гости при братовчедката. Деси, ако четеш те поздравявам.

Оххх години, смешни години с много спомени, вечни приятелства и много уроци, но не си ги давам на никого, те са си мои. Много неща научих тогава, едно от най- важните беше, че нещата не винаги са такива каквито изглеждат. И че всичко се оправя накрая. Много ми е хубаво когато пътувам във влака, гледам през прозореца и тихичко се усмихвам на всички тези и много други неща <3

До скоро <3

 

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.