Писмо до сестра ми

Здравейте, случва ли ви се да планувате от вечерта колко много работа ще свършите на следващия ден? А на другия ден да не успеете да свършите даже и една малка част от тях.При мен нещата днес се развиха точно така. Вчера си мислех, ще спя бързо, ще стане в 6 сутринта, ще тичам,  после бърза подготовка за работа, на работа от 8. Плана беше да приключа с работните задачи в 12, да се отправим на пазар до 14. И веднага след това да седнем да правим коледни бисквиитки. Да ама не, първо не станах в 6, ами в 7 и не бягах на пътеката ами пих кафе и се размотавах из нас. И вместо да работя само до 12, стана 14 часа и кога се огледах вече беше 15. 30, звездите вече се бяха показали заедно с луната (Хахаха да тук вече си става мрачно и тъкмо от 15 часа). До коледни бисквитки и работилници въобще не стигнахме. Измествам го за в петък, където отново ще дам шанс на бисквитките и коледната работилница, стига да не ни мине котка път.

Сега съм се опънала на дивана с чаша топло мляко, гледам си елхата, или не по точно пазя я от Суши и Маша. На пост сме с Х. и се сменяме кой да стой в хола и да пази коледното дърво. Мисля, че котките разбраха че елхата не е за тях. Но все им е любопитна. Но не си и помислям да ги оставя сами покрай дървото.

Да си дойдем по естество, за какво ви пиша… Отдавна не съм ви споделя за книгите, които чета. Някои на български други на норвежки език. Особено сега след като пътувам с влак имам достатъчно време за четене, така че нямам оправдание.

Последната книга която прочетох на български език е ето тази „ Писмо до сестра ми“. Признавам че първо заглавието много ме грабна. А и като прочетох и написаното отзад на книгата, знаех си че тази книга е за мен. А и с комбинация на български автор? Просто нямаше начин да я подмина.

Трябва да призная че много ми хареса как е написана. Топла книга за студените зимни дни. Лесно достъпна с чувство за хумор. Книга пресъздаващ истинския живота и семейните връзки…..

Взето от книгата

Животът им тече с с десет часа разлика – според часовите зони, и 180 градуса разминаване в ежедневието. Докато в София Радост приготвя закуската на болния си син, отбягва сърдитото сумтене на дъщеря си и преглъща собствените си сърдити погледи към своя съпруг; Лора се приспива с шума на океана в Калифорния и с топлата прегръдка на красив италианец сред поредния професионален успех като психолог.

Две сестри като двете страни на монета – противоположни, но неизменно свързани. Всяка -стабилен гръб и основа за другата. Но когато монетата се завърта на ръб, животът и на двете е на път да изгуби равновесие. Неочаквани разкрития от миналото и съдбовни избори в настоящето преобръщат всичко, в което са вярвали. Единствено писмата, които си разменят, им помагат да запазят здравия си разум в свят, който изглежда все по-безумен и за двете им.

Мария Пеева, известна като Мама Нинджа, и докторът по клинична психология Люси Рикспуун създават роман, който се чете на един дъх, но топли дълго. С лекия си и емоционален език, пълнокръвни герои и неочаквани обрати „Писмо до сестра ми“ е книга за живота, толкова истински, че прилича на роман. И за онези малки нащърбени ръбчета във всеки от нас, които ни помагат да се напасваме с другите. Защото връзките са пъзел от характери. Нима може да направиш сглобка с перфектно симетрична фигура?

DSC03498.jpg

Идеалните майки са само в рекламите на разтворимите супи. Хубаво казано нали? Книгата е пълна с такива забавни заключения и фрази. Определено книга която препоръчвам ако сте намислили да купите подарък книга за вас или приятелка.

До скоро <3

 

 

One thought on “Писмо до сестра ми

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.