Хммм бретон

Аххх този бретон. Мисля че идеята за дълъг бретон сливаш се с косата ми ще се остане една утопия, неосъществена мечта. В началото съм винаги много обнабеждена, но само след 3 или 4 месеца, вече не мога да го издържа и пак го клъцвам. Така вече няколко години, пробвам, давам шанс, търпя и накрая ….. режа. Така и снощи в 23 часа реших че е време за поредната промяна и с мокра коса – излизаща от душа, ножицата отново заигра. Даже вече съм толкова обучена, че вече и сама мога да го правя. И сега ще си се гледам с бретон и се харесвам (най- важното).

IMG_3855.jpg

И сега нещо смешно. Аз дори и на ЖП гарата ще намеря къде да си оставя парите. На път вчера за влака след работа, реших само да мине ей така профилактично през един или два магазина да погледне нещо, да видя дали са ми писали отсъствие този месец. И какво се получи изпуснах влака. Добре че има много влакове и се прибрах, иначе щях да си бродя сама по перона. Във влака си се убеждавах, че всичко което си купих (панталони, шапка, чанта и жълта блуза) ми е било строго необходимо. След като разчистих в гардероба ми преди няколко седмици. А и панталон не помня от кога не съм си купувала. Не съм много панталон момиче.  А заключението е че месечния ми бюджет за дрехи вече е изчерпан и сега ще подминавам всички магазини, до другия месец.

DSC04101

DSC04104

DSC04105

Знаете ли че вече съм и горда притежателка на цървули и риза от народна носия (незнам дали така се казва). Нали ходя на танци и трябва да имаме подходящо облекло за представления.

Ок мили хора, оставам ви. Сега е ред за пътеката и бягането.

До скоро <3

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.