Знаете ли? Чешит човек

Тутуту аз съм на път за Осло във влака. В скута си държа, чаша с кафе, якето, ръкавиците и шапката. А в краката ми е раницата, натоварена с багаж и шала който падна и просто няма шанс да го вдигна. Силно се надявам, че госпожата до мен ще слезе на по ранна спирка, че да мога да и окупирам седалката. От както започнах да пътувам с влака имам чувство че целия ми живот е в раницата, скоро май ще започна да ходя със сак. Без да се шегувам Хокон ми подари един сак сигнално розов, виждам се от далеч, и като го напълня се движа като пингвин. Тактично му казах, че още малко ще се пробвам с раницата. Днес имам хоп троп – народни танци. И това означава, че в раницата имам закуска, лека следобедна закуска, ядки, вечеря, бутилка вода цървули и колан за танцовата. Да не забравя и зарядно и компютър. Често ми се налага да стана със засилка от седалката иначе не мога да се изправя.

Но стига с това. Днес след като съм в такъв излиятелен процес реших да ви споделя нещо за мен.

Чешит човек, а?

Спя винаги на отворен прозорец, независимо колко градуса е навън. Това важи и зимата и при минус 12 градуса. Прозореца се затваря само през деня, но вечер преди да си легна отново го отварям. Когато прозореца е затворена, имам чувството че не ми стига въздух и започвам да дишам по бързо и силно. В спалнята никога, никога не се включва отопление ( даже нямаме печка там).

Риба ям само ако Хокон преди това я е проверил (направо сканирал) за кости и то само в нас. Никога навън. Само на него се доверявам за проверката. Когато имаме риба в столовата на работа аз не ям, защото Х. не е бил там да я провери.

Обичам да танцувам пред огледалото с новите си дрешки.

Безпорядъка ме стресира. Покрай мен винаги е подредено. Дрехи, документи, посуда. Всичко си има определено място.

Не готвя рецепти, които нямат точно описание на грамажа. В моята глава няма дефиниция на: „колкото поеме“ или „на око“. Принципно имам и проблеми с разстоянието. Не мога да преценя колко е 300 м. Или 500 м.

Обичам да репетирам под душа. Обичам гореща вода и горещ душ. Ако на следващия ден имам важна презентация или работна среща. В която ще обяснявам данни, числа и графики. То със сигурност предишната вечер съм изкарала поне 40 мин. под душа. Там ползвам стената на душ кабината като дъска и чертая, пиша и обяснявам. Все едно съм на срещата. С една дума репетирам, подготвям се.

Ок стига толкова писане. Искам уикенд вече и то скоро.

До скоро <3

Хоп-Троп-Иха

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.