10 години в Норвегия… а беше само почивка

Миналата седмица имах годишнина! Навършиха се 10 години от както съм в Норвегия.  Има хора избират чужбина заради по добро заплащане, периспектива или по добър живот. Аз не, имах достатъчно в България. Бях на 23 години имах си уж мечтаната работа, която ми носеше успехи и радост, или май така си мислех.
Ако под радост и пълноценен живот човек разбира да живееш в хотелска стая, да работиш 7 дни в седмицата, и да имаш много, ама много отговорност както за хора, бъдещи договори,  материална база и положителни резултати. Да! Живота на едни амбициозен, млад управител на хотел на 23 години. Храних се когато намерих, спах ако остане време, тресях се нерви и стрес и тежах 43 кг. Работа мечта! Сега не мисля, че има заплата или успех, който може да ме върне доброволно на такава позиция в България. Сега оценявам спокойствието покрай мен, нормалното работно време и дългата ваканция. Юлия кариеристката остана там, в този хотел и в България. Или не по точно пораснах и подредих приоритетите ми, така си мисля

Все още се сещам, все едно беше вчера 2. Февруари 2008. С късен полет от Букурещ- Виена, Виена – Осло и с два големи куфара кацнах на заветното летище тогава Gardermoen / Oslo. Помня дори с какво бях облечена. С черна рокля, кожени ботуши на ток и червено палто. Да, съвсем не подходящо облекло за Норвегия за началото на Февруари. Само няколко месеца преди 2. февруари 2008, именно октомври 2007, след летния сезон бях посетила Осло на гости, на почивка. По време на тази почивка, разхождайки се из Осло, си казах че тук ще живея. Сега даже ми се вижда доста смешно, даже детинско просто да отидеш на почивка и да си кажеш, че искаш там да останеш да живееш, но точно така се получи.  Няколко месеца по късно или февруари 2008 заедно с тогавашния ми приятел се отправихме към Норге.

Но пристигайки в Норвегия аз също имах мечти и най вече виждания. Никой не ми беше казал, че нещата са много по различни от колкото си мислих. Още се сещам, че си правих планове че като дойда и веднага ще започна като практикант, само да подавам ключове на гостите в даден хотел, докато науча език. Смешно! Никой не ми беше казал, че тук почти няма хотели с ключове, а всички са с ключ-карти и никои не си оставя картите на рецепция. Никои не ми беше казал, че ще мине година преди да успя да направя правилно едно изречение на норвежки език. Никой не ми беше казал, че ще минат години преди да мога да започна първата ми работа и още много години преди да започна желаната работа.

Но ето ме 10 години в Норвегия. А всичко започна само от една едноседмична почивка…. и едно желание да живея тук.

До скоро <3

 

 

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.