На никого не съм казала

Добра вечер на всички. Аз пак късно се включвам, ама поне да ви пожелая една прекрасна седмица. Както винаги понеделниците при нас са тихи. Всеки се движи по задачите си. Но този път аз не работих. Още в петък си прецених, че ми е нужна истинска почивка и до утре съм си дала свободно. Ама на никой не съм казала. Така че тихо.

Днес, спокойно си станах, изпих едно 3в1, после още едно и чак тогава се запътих към пътеката.  А след това бамммм и на шевната машина. Вече поне я разгадах и успях да прекарам всички конци през правилните дупки. Горен и долен конец. Хокон се смее, че сядам да шия с предпазни очила. Ама така пише в упътването „Използвай винаги предпазни очила“. Ами ако случайно счупя иглата? Всякакви мисли ми минаха през ум. Та аз съм начинаеща. За това за сега съм с предпазни очила. Мъча се върху една рокля. Искам да я направя от рокля на пола с ластик. Та гледам клипчета, чертая, меря. Дано да стане. Но още съм далеч от това, за сега шия само напред върху една кърпичка 🙂 .

Хайде красавици оставям ви. Отивам да правя чай и скоро по леглата. Утре влака си ме чака, олеле добре че се сетих, трябва да си купя месечна карта за влака. Забравих!

Нооооо в края на седмицата Италия и Болоня ме зове. Нямам търпение да видя дружките от Лондон <3

Хубава седмица.

П.С Искам да гледам български сериал, знам че прaвят доста добри. Да ми препоръчате нещо? Само да не е онова дето прилича на Спешно Отделение с много кръв. Мисля че се казва „откраднати спомени“.

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.