Чантата, шапката и тръгвам

Незнам само аз ли съм така. Винаги преди да тръгна на път си правя такива големи планове- ще стана рано, ще се епилирам, лакирам, оправя косата. А в реалност събуждам се и започва едно лудо бягане от стая в стая. Къде ми е паспорта? Ами портмоне за монетите? С колко чифта обувки да тръгна, ами колко чифта дънки, ами ако се покапя? Да багажа определено не ми е силна страна. Отлагам до последно. Хокон само ходи след мен и ми припомня “ не е ли време да си приготвиш багажа, че да не бързаш след това“, а аз “ А не толкова време има, аз първо трябва да си направя план в главата, какво ми трябва“. Хокон е стабиларка. Винаги преди да тръгне на път си приготвя всичко от рано. Даже понякога му се ядосвам, че толкова рано си е приготвил багажа и извадил куфара си, и цяла седмица се блъскам кутрето в дръжката на куфара му като мина.

Е този път Х. Остава тук. Но другия месец заминаваме за Италия заедно. Аз вече стегнах багажа ми и се отправям към летището. Дружките от Лондон ще дойдат утре, но аз идвам от далеч и нямам директен полет, за това тръгвам още днес. Нямам търпение да пристигна и да си хапна истинска италианска пица.

До скоро от Болоня ❤️

DSC04691.jpg

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.