Какво научих

Аз съм човек, който се подава на промяната. Казвам, че се адаптирам лесно, нещо от рода на растенията, които променят посоката и наклона на растеж в зависимост от това от къде грее Слънцето. И в този ред на мисли, моето Слънце – Хокон грее на моята улица близо 4 години. За тези години аз се промених, започнах да оценявам неща (и качества) които не забелязвах преди.

На какво ме научи Хокон?

Да се храня – с това мама е май най – доволна. Смея да кажа, че преди Хокон да дойде в живота ми, хладилника ми беше много „беден“. Имаше някоя краставица от преди седмица и една „възрастна“ салата. Предимно се хранех в столовата на работа. Сдуших се с готвачите там и си вземах храна и за обяд и за вечеря. Закусвах зърнена храна във фитнеса. Така изкарах няколко години, по точно 2. След като срещнах Х. разбрах, че храната може и да е вкусна. Даже вече ми харесва да готвя торти и сладки. А и както казах преди известно време. Вече съм щастлива притежателка на тяло с номер S може и М. Няма вече дрехи XXS, XS и съм много доволна.

Почивка – Хокон е типичен норвежец. Като произнася думата почивка сякаш мед му капе от устата. Гласът му потреперва. Преди да станем той+аз, си вземах максимум 2 седмици отпуска в годината. Всички колеги знаеха че съм в офиса и ще свърша работа ако някой го няма. Сега вече и 5 седмици са малко…

Работа– той е човека, който ме учи, че работата приключва с края на работното време. И че заплата ти се плаща само за времето в което си на работа. Влезеш ли в асансьора на работа на път за вкъщи, никои не ти плаща да мислиш, а камо ли да се тревожиш за работни въпроси. С една дума научи ме да си ценя времето.

Да обичам гората– е признавам си! Едва ли някога щях да тръгна по горите с карта в ръка да се ориентирам и да търся постове. Но той е запален планинар/ горски човек ( както 99% процента от норвежците) и ми показа, че човек може да си изкара добре и там. Още се сещам как в началото плясках с ръце като крачех из гората. По този начин плаших горските животни 👻. Еее вече не го правя.

Подкрепа – аз съм борбена жена. Свикнала съм аз да оправям нещата, да питам, интересувам, звъня, оплаквам, търся. С една дума не съм свикнала някои да ми оправя нещата. Той ме науча, че двамата сме по силни от колкото сама.

Да не виждам само черно или бяло. Признавам си за мен средно положение няма. Аз не виждам сив цвят. И това важи за жалост в много и различни сфери. За мен нещата са или черни или бели. Той ме учи да балансирам в живота и върху колелото. В неговия офис има табелка “ живота е като карането на колелото, за да намериш баланса, трябва да се движиш“.

Е ако се питате дали той е научил нещо от мен. Сега ще го попитам 🙂

До скоро <3

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.