Следобед с мама

Здравейте от България. Истината е че точно сега си лежа под завивките в топлото легло и подсмърчам. България ни посрещна с дъжд и лошо време. А в моя куфар от Норвегия бях сложила само рокли с дантели. И след като носа ми отново потече се облякох с зимните дрехи на сестра ми.

И тъй като квотата ми за оплаквания относно времето е вече на привършване, ще кажа само това. Надежда и ние да успеем да се порадваме на слънчево време е все още жива.

Но пък дъждовното време не ни спира да си изкараме добре. Разговори и кафенца с роднини и приятели. Странно е чувството да се „върнеш“ в града в който си отраснал. Хем познат, но едновременно и чужд, далечен. Днес се разходих из улиците и показах на Х. къде съм учила, пътя по който съм вървяла до училище, училищния двор където си обелих коленете с ролерите, библиотеката в която се подготвяхме когато имахме тема за час на класния, залата за народни танци. Баничарницата от която съм си купувала закуска, любимото кафене и къде пиехме розтворен бульон вместо кафе.

Хората които помня и познавам се броят на пръсти. Много от тях не живеят в града. На Х. му харесва тук. Казва че спокойствието и това че всичко е на 10 мин. разстояние пеша му действа успокояващо. Каза, че каруците по пътя го карат да си мисли, че е във фолклорен музей и че времето все едно е спряло.

След всички разходки успяхме с мама да откраднем няколко часа от ежедневието и да се насладим на наш си дамски следобед, с маникюр и педикюр.

DSC05642

Хайде аз заспивам, че утре ме чака Русе. Искам да покажа този красив град на Хокон.

До скоро <3

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.