Чао България и до скоро !

А ние вече сме на летището в Букурещ. Покрай мен куфари и раници. Уж нищо не купихме особено, а пак свръх багаж. Все нещо не можем да преценим кога да спрем да пълним куфарите. Ама те и познати все „Я вземи малко мед, хайде малко орехи, ама то и вафлички ще ти се дояде“ и ние трупаме ли трупаме. И после хоп и то станало много. Сега си хапвам вкусен шоколадов еклер, чакаме самолета за Норге и пак подсмърчам. Тази хрема край няма. Не мога да разбера колко време ще бъде хремава. Ще го отдам на смяната на климата. Престоя в България беше хубав, макар и времето да не беше напълно на наша страна. Но то май по добре да е по- хладничко от колкото да ни изпече.

Главната причина всъщност да дойдем в България, беше кръщенето на племенника ми и да бъдем заедно със семейството. Като едновременно използвахме и възможността да видим и приятели с които се виждам рядко. Имам чувство, че една седмица не станахме от маса, то пълнени чушки, тиквички, баници, салати, мммм. А тренировка даже не съм и помирисвала. Така че като се прибера, отново на пътеката, лято идва и трябва да се влиза в банските.

А ето и малко снимки от последните дни в града заедно със семейство и приятели.

IMG_4505.jpg

IMG_4530.jpg

DSC05728 2.jpg

DSC05765.jpg

DSC05759

DSC05788

Успяхме да огреем и на гости. Където ни посрещнаха типично по български с много вкусна храна и то по много и отлично настроение. Даже окото им не мигна като казахме, че искаме череши от дървото. Стопанина веднага се качи да бере…

DSC05870

DSC05878

DSC05880

DSC05907

DSC05916

А сега вече нямам търпение да се приберем у дома. Там ни чакат Суши и Маша както и куп неща за вършене. Предстоят ни само хубави неща. Така съм си поръчала.

До скоро от Норге <3

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.