Проблемите на българските семейства с норвежката агенция по закрила на детето

Тази седмица ми попадна статия/ видео на българска телевизия за проблемите на български семейства с норвежката агенция за защита на детето – Барневерн. И тъй като вчера споделих моето мнение със сестра ми, а днес бях запитана дали мога да кажа нещо по този въпрос. Реших да споделя моето лично мнение. Подчертавам, че нямам опит с тази институция. На няколко пъти съм била запитвана ( от норвежката държава, страна) да бъда преводач на български семейства попаднали в диапазона на институцията. Също така държа да подчертая, че никога не съм приела да превеждам точно в случаи където Барневерн е замесен. Това защото не искам аз да съм човека, който ще “ допренесе“ детето да бъде отнето от семейството си (в най-лошия случай).

В Норвегия закона за закрила на детето е много, много силнен. Тъй като говорим за „малки хора“, които не могат сами да се защитават. Закона се е погрижил и ги закриля.  Морален дълг е на всеки гражданин да помага за закрилата, дори като информира властите в случай че се видят нередности. Така например съсед, познат, учител и.т.н могат да подадат сигнал за забелязана нередност (като остане анонимен).

В страницата на агенцията пише, че няма нужда да си сигурен, че нещо не е както трябва. Ако нещо в теб подсказва, че има проблем с детето, то ти трябва да уведомиш. А сама агенцията е задължена да приеме всеки сигнал сериозно и да направи проверка, образува се дело. Понякога това дело/случай се закрива още в самото начало. Друг път има нужда от още по сериозна и продължителна проверка.

В Норвегия на децата не можеш да повишиш тон, креснеш, да разтресеш дете, а за шамар или бой, просто абсурд. В България казваме “ е така ще се научи къде му е мястото, т.е. това е все още част от нашата семейно- възпитателна система. Колко пъти сме чували “ ела тук или аз ще дойда и ще видиш какво ще стане“ или „прави каквото ти казвам „. Е тези думи изречени тук и чути от минувач, съсед могат да бъдат предпоставка за големи проблеми с агенцията. И пак казвам не говорим за бой. Ако си удариш детето пред хора, пиши го загубено!

А колко пъти са ни казвали на нас като деца “ ще мълчиш когато възрастните говорят“. Това също не можеш да го кажеш тук. Това че си дете не означава че нямаш глас, и че трябва да изчакаш възрастните да се наговорят.

Тук родителите правят това което децата искат, т. нар. barnets beste – най доброто за децата.

Прага да си имаш проблеми с Барневерн е много нисък. Само си остави детето само да излезе и да отиде до съседния магазина. И хоп вече си в регистъра.

Пример.

Детето отива на училище без обедна кутия. Всички обядват само то не. Учителя който наблюдава за тези деца, записва че ето това дете не е имало обяд. Учителя пише бележка до родителя и я слага в раницата на детето, като изпраща съобщение по мобилния телефон на родителя, че има бележка до тях в раницата. В същото време учителя рапортува в училището (има човек който се занимава с тези случаи, нещо като Барневерн във всяко училище).

Служители в училища и детски градини са задължени по закон да информират агенцията ако видят, че има случай на недостатъчна грижа към детето. И ето делото вече е сформирано. И тук идва проблема. Ако един родител не прояви интерес какво става, каква е тази бележка в раницата на детето, или пък не знае език и не я разбира и не може да отговори. И на следващия ден пак същото. Детето е без обяд и няма отговор от родителя. Учителя пак предупреждава човека в училище, и те вече търсят контакт директно с родителя. И ако не се вдига телефон, или не разбират норвежки и при куп други обстоятелства, родителите не потърсят обратен контакт с училището. Тогава вече имаш проблем с Барневерн защото детето систематично ходи без обяд и това попада под графа сериозна недостатъчна грижа.

Тук искам да кажа, че комуникацията е много важна. Не можеш да се правиш, че не си видял и разбрал, че си зает и т.н. Ако човек потърси диалог било с училището или Барневерн, то като цяло всичко се оправя много бързо.

Същото важи и за неизпрани дрехи, обувки. Ако детето не е изкъпано, няма флумастери, пособия, бие се в училище, не си пише домашните. Учителите са длъжни да сигнализират, че може би в този дом има проблем.

Ако дете не се яви на планирана детска консултация, за да бъде прегледано, притегнато, ваксинирано. И родителите не вдигат телефон или не търсят начин да уведомят медиците. То медиците са длъжни да потърсят контакт с агенцията, защото това може да застрашава живота на детето.

Ако един съсед уведоми агенцията, то това се базира основно на неговия морал. Докато както казах учителите, педагози са задължени по закон да информират.

Примерите могат да бъдат много, и наистина в някои случаи стряскащи, поне за нас българите. Защото си мислям че сме добри родители в България, но когато дойдем в Норвегия трябва да живеем с тукашните закони и разбирания. Без значение дали сме граждани на страната или само временно прибиваващи.

Барневерн няма за цел да вземе децата от техните родители, напров те винаги ще гледат да решат проблема у дома, при семейството, както казахме най – доброто за детето е мотото. Но в случай където се забелязва системна неугледнатост и недостатъчни грижи (според тях), да тогава може детето да бъде взето.

С написнаото не искам да ставам арбитър в случаите описани в статията, а просто да изкажа мое мнение.

А ето и самата статия

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.