А ето и как минават някои от дните ми..
6 .00
Ставане със скоростта на светлина. Всичко е точно планирано и подредено. Дрехите са сгънати от предния ден. Раницата приготвена. Хокон знае как да приготви (обичам) киселото мляко с боровинките и чая за закуска.
7.21
Последно повикване за влака за Осло. До мен сяда жена с вестник и опакован сандвич. Жената бавно отваря хартията и от там се показват две филийки. Тези две филийки бяха най-красивите филийки хляб, които бях виждала. Намазани с Филаделфия и шунка, а от горе с няколко парченца чушка. Поглеждам филийки, поглеждам и моято кисело мляко, пак филийките и пак моето мляко. Боже, така ми се искаше да и изям сандвича. Рядко ми се дояждат неща, но от както забременях, ми се яде от всичко което не мога да получа. Е накрая си обърнах погледа към прозореца и си казах, че ще го преживея.
8.50
Пристигане на гарата в Осло. В главата са ми филийките на жената от влака. Намирам първото кафене и си купувам сандвич със шунка и кафе без кофеин. За тези две неща давам 120 крони (около 24 лв).
9.00
Още не съм напуснала гарата, когато погледа ми се спира на една розова жилетка. В един от магазините на гарата зареждат с нова есенна стока. Със сандвич и кафе в ръка, решавам да погледна и тяхната стока. Две минути по късно плащам, обличам и излизам с розова жилетка.
9.05
Здравей Осло! Сега е време да се раздвижа, защото трябва да стигна и до работа все пак.
9.30
Прекарвам картата/пропуск на работа и съм в офиса.
10.00
Дамм работа. Процеса кипи с пълна пара. Толкова много неща ме чакат днес.
11.00
Обяд в столовата с колегите. Така да ми липсваше тази столова през лятото.
13.30
Време за работна среща и планиране на предстоящата есен. Да при нас август вече се приема за есен. А това там в ляво е Фред, кучето на един колега. Фред е наш талисман и идва често на работа, за да не стои сам в къщи.
16.00
Най- накрая си тръгвам. Стига толкова работа. Сега ме чака приятелка.
16.20
И разбира се, срещата е пред тигъра в центъра на Осло. Аз чакам again 🙂
16.30
И тя дойде. Вече може да тръгнем към киното.
18.00
Mamma mia, след кафенце е време за филм. Филма е хубав и го препоръчваме.
21.00
И пак на влака след час и половина трябва да съм у дома. Най-накрая. Този ден беше дълъг. За щастие няма никои в купето. И аз съм сама.
До скоро ❤
П.С снимките са направени с телефон.. 😦 не обичам…