Моят ден

А ето и как минават някои от дните ми..

6 .00 

Ставане със скоростта на светлина. Всичко е точно  планирано и подредено. Дрехите са сгънати от предния ден. Раницата приготвена. Хокон знае как да приготви (обичам) киселото мляко с боровинките и чая за закуска.

7.21 

Последно повикване за влака за Осло. До мен сяда жена с вестник и опакован сандвич.  Жената бавно отваря хартията и от там се показват две филийки. Тези две филийки бяха най-красивите филийки хляб, които бях виждала. Намазани с Филаделфия и шунка, а от горе с няколко парченца чушка. Поглеждам филийки, поглеждам и моято кисело мляко, пак филийките и пак моето мляко. Боже, така ми се искаше да и изям сандвича. Рядко ми се дояждат неща, но от както забременях, ми се яде от всичко което не мога да получа. Е накрая си обърнах погледа към прозореца и си казах, че ще го преживея.

8.50

Пристигане на гарата в Осло. В главата са ми филийките на жената от влака. Намирам първото кафене и си купувам сандвич със шунка и кафе без кофеин. За тези две неща давам 120 крони (около 24 лв).

9.00

Още не съм напуснала гарата, когато погледа ми се спира на една розова жилетка. В един от магазините на гарата зареждат с нова есенна стока. Със сандвич и кафе в ръка, решавам да погледна и тяхната стока. Две минути по късно плащам, обличам и излизам с розова жилетка.

9.05

Здравей Осло! Сега е време да се раздвижа, защото трябва да стигна и до работа все пак.

9.30 

Прекарвам картата/пропуск на работа и съм в офиса.

10.00

Дамм работа. Процеса кипи с пълна пара. Толкова много неща ме чакат днес.

11.00

Обяд в столовата с колегите. Така да ми липсваше тази столова през лятото.

13.30 

Време за работна среща и планиране на предстоящата есен. Да при нас август вече се приема за есен. А това там в ляво е Фред, кучето на един колега. Фред е наш талисман и идва често на работа, за да не стои сам в къщи.

16.00

Най- накрая си тръгвам. Стига толкова работа. Сега ме чака приятелка.

16.20

И разбира се, срещата е пред тигъра в центъра на Осло. Аз чакам again 🙂

16.30

И тя дойде. Вече може да тръгнем към киното.

18.00

Mamma mia, след кафенце е време за филм. Филма е хубав и го препоръчваме.

img_7477.jpg

21.00

И пак на влака след час и половина трябва да съм у дома. Най-накрая. Този ден беше дълъг. За щастие няма никои в купето. И аз съм сама.

До скоро ❤

П.С снимките са направени с телефон.. 😦 не обичам…

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s