Име на дамата – бебе

Още от както разбрах, че ще ставаме трима в нашето семейство, имах чувството, че ще бъда мама на дама. В случаите когато сме дискутирали темата- деца с Хокон, винаги сме си се представяли родители на госпожица. Просто така си го усещахме. ДНК-теста и по късно видеозон само потвърдиха това, което вече предусещахме.

IMG_6464

Да измислиш име на човек, не е лесна работа. Сещам се колко време ни отне да измислим подходящи имена на котките. Суши беше мое предложение, Маша на Хокон. Но преди да ги кръстим искахме да ги видим, да се запознем, за да разберем дали плануваните имена пасват за тях и техния характер. Минахме през различни варианти на Мелис (пудра захар), Сукер (захар), Сузуки и тн. Аз си падам по име с буквата С, Ч и Ш за котка, мисля че така си го различават, и е звучно 🙂 .

Но име на човек е по различно. Имаме/хме основни критерии при избора. Някои от които бяха:

  • Детето ще носи негово си име – няма да се кръщава на родители и прародители.
  • Ще има само едно име. Смятаме, че едно име е достатъчно. Тук в Норвегия е нормално явление човек да има две или три имена (имам колега с четири имена). Родителите на Х. имат по няколко. Но само едното използват като основно. Другите имена са само по документи.
  •  Име, което се произнася по един и същи начин и в двете страни (България и Норвегия). Искаме името на детето, да се произнася по един и същ начин, независимо дали е в България или в Норвегия. Сами виждаме колко роднини и познати в България се затрудняват в произнасянето на името на Хокон (ударението се слага на неправилното място).
  • Не искаме името да се съкращава. В България имаме навика да се обръщаме на галено, кратко име. Така за Хокон е учудващо, че баща ми Димитър е Митко, майка ми Татяна е Таня, а сестра ми Ивелина е Ива. Тук това почти не се среща, или в много малки случаи.

Не сме търсили имена които са модерни, стари или пък редки. Искахме нещо което ние да си го усетим като наше.

И така започнахме с имената. Аз много харесвам името Ада ( на норвежки Adda). Но това име не върви за България. Значението му, не е подходящо за човек… След това се спряхме на Ела( норвежки Ella). Но пак значението на български не ми допада. Преминахме и през имена като Сага (Saga), Фрея ( Freya). Но пък Х. смята, че са много норвежки и не подходящи. Съвсем не интернационални. Аз си имам любимо име и то е Аврора. Винаги съм си мечтала да си кръстя детето-момиче така. Май още от филмчето „Спящата красавица“. Хокон също много харесва името. Предизвикателството е, че тук Аврора, се пише и произнася по друг начин. Изписва се Aurora, а произношението е Аурура. Това съвсем, не е моето име.  Да не говорим, че произношението ще е трудно за роднини и приятели. И така след много напред и назад, се спряхме на името Ава ❤. Кратко, ясно и с еднакво произношение и в двете страни.

За сега така си я наричаме, или „мини“. Но все си мисля, че като се появи тогава най-добре ще преценим дали това е нейното име или не.

Знаете ли, че закона за имената в Норвегия гласи, че до макс. 6 месеца след раждането на детето. Родителите трябва да уведомят държавата за името на детето. Ако не бъде подадено, заявено име. То детето ще придобие фамилията на майка си, а за първо име ще получи името „момче“, „момиче“. Да не уведомиш властите за име на детето е наказуемо и можеш да си имаш доста големи проблеми, дори и с агенцията закрила на детето…

До скоро ❤

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s