Нея я няма :(

Кой казва, че тренировка и бременност не могат да вървят заедно. Разбира се в нормални количества и ако бременността протича нормално. Аз определено намалих темпото и интервалното бягане съм го забравила. С нетърпение чакам да се върна отново към него (след време). Но за сега съм се настроила на бавни тренировки, повече за дух и за раздвижване.

Днес съм по план/график в нас. Вчерашния дълъг престой в Осло леко ме поумори. Прибрах се чак в 22 часа, а бях станала в 05.30. Но така е понякога има и такива дни. Днес пък за сметка на това го давам по полека.

DSC07378

DSC07383

Има нещо, което не съм ви споделила. Нашата Маша изчезна. Все ми мислех  и продължавам да мисля, че ще появи но утре ще стане един месец от както я видях за последен път.

Още ми е много тъжно. Най-вече, че незнам дали е добре. Дали просто се е объркала и не се сеща за пътя към дома, дали куче я е подплашило, дали някоя баба просто не я е прибрала? Знам, че е жива. Тук където живеем е жилищна част, не се кара бързо. Отделно ако прегазиш животно по закон трябва да потърсиш собственика, като уведомиш полиция или ветеринар. За това животните трябва да имат ID маркировка и чип.

Мисля, че направих всичко което ми идва наум, за да я намерим. Абонирах се във Фейсбук – групи за загубени животни в областта. Пуснахме над 40 листовки със снимка и информация за Маша в пощенските кутии на съседи. Излизахме вечер да светим със фенерче в храсти и поляни. Разпитвах съседи, ходихме по гаражите и постройки. Един човек се обади, да каже че я е видял в един храст, докато е търсил неговата си котка. Но това беше в деня в който тя изчезна. Когато отидохме там, нея вече я нямаше.

В началото се събуждах при всяко мяукане през нощта. Все си мислех че може да стои на верандата и да не може да влезе, сънувах я. Дори когато заминахме за България напълнихме всички купички с храна и оставихме камерата настроена така, че да видим ако е била там и е яла. Уви, като се прибрахме купичките си бяха все така пълни.

А Суши си е добре. В началото се държеше странно, може би усещаше че сестра и я няма. Водихме я на ветеринар, на преглед. И всичко е както трябва (с изключение на зачервен венец на зъбите, който лекуваме с миене на зъбите вечер). Сега цялото внимание е върху нея. Нови играчки, ново одеяло. Ако тя се е излегнала на дивана, то ние седим, за да не я изместим 🙂 . Разнасяме я на ръце (вече тежи близо 6 кг. от последния преглед). Сутрин ставам и едно от първите ми неща е да питам Х. къде е Суши, дали вече е яла, дали е спала на одеялото си или на камината или в стаята си.

Когато заминахме на почивка в България, преценихме че Суши трябва да остане на котешки хотел. Не искахме да заминем с мисълта, че тя е сама у дома (въпреки, че Жанет, щеше да идва да я наглежда). А и отделно не исках да прекарам ваканцията залепена пред камера, да следя дали тя се е прибрала в нас или не. Запазихме и  котешки хотел до летището хехехе. Взехме и някои нейни играчки, любимата храна, статива за ноктите, любимото легло. Котешката стая имаше и балкон, да може да излиза (разбира се балкона е ограден с мрежа да не избяга). За да съм сигурна, че всичко е както трябва със Суши, звънях в хотела да проверя дали Суши вече в свикнала с обстановката. И не, не си мислете, че хората ме възприеха странно. Жената в хотела изглежда беше свикнала да отговаря на такива запитвания. И имаше готов, заучен репертоар. „Суши се храни добре, спи си в легло от време на време лежи на балкона. А да има нов съсед, нова котка в съседната стая….  “

И да знам, че това може да се приеме малко странно и налудничево,“ какво толкова една котка“. Но Ние/аз се привързвам страшно бързо и силно. Никога не съм развивала чувство на привързаност към място или вещ, но към хора и животни ситуацията е друга. Отделно животното ти дава обич, но и носи отговорност.

И да все още проверявам интернет страници, в които хора публикуват снимки и информация на намерени котки. Четох статии за котки, които са се върнали след месеци. Все се надявам, че Маша ще се върне…… ❤

Казала съм си, че това са последните животни които ще имам в нас. Не искам животно което не живее в клетка или в аквариум. Поне знаеш че са там.

Това е и причината поради която Маша не се споменава в страницата. Сега си гледаме „само“ Суши.

До скоро ❤

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s