Ето какво се случи….

Здравейте, надявам се, че сте добре и есенното време при вас да е меко и красиво. Когато преди няколко дни ви казах до скоро, въобще не подозирах, че ще минат толкова дни преди да имам желание да влезна тук и да ви споделя какво ни се случи.

В нашата къща се настани голяма тъга. Имам чувство, че близо от седмица живеем по инерция. Суши изчезна, по същия мистериозен начин като сестра си Маша. Просто още главата ми не може да го преработи, че вече ги няма на дивана до мен. Ей така, просто от две котани, нито една.

Не е ли много странно, че и двете ни котки изчезнаха? И то не докато бяхме на почивка, а у дома.

Последните няколко дни се старая да мисля по логично и си казвам. Че те двете, имаха добър живот докато бяха при нас и че трябва да съм благодарна, че имахме шанса да са при нас и наши котки ❤️. Внесоха наистина много живот в нашия живот.

Но веднага след това емоцията и чувствата ме завладяват и сълзите ми отново тръгват. Липсват ми… Къщата се усеща толкова празна..

Не ми се влиза в подробности, кога и къде я видяхме за последно, защото едва ли има значение, а и отделно се разстройвам още повече.  Но направихме каквото е по силите ни да ги намерим.

И така вече знаете, защо ме няма тук. Имам нужда от време да се справя с тъгата ми. Но скоро ще се върна.

И да, знам че хората казват че котките имат девет живота, но пък аз имам само един и ми се иска да бъде с тях…

<3

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.