За един по структуриран ден

Контрол или структура. Хората които ме познават ми казват често, че обичам да държа нещата под контрол. Чувам го както от приятели така и от колеги. Аз за моя сметка им отговарям, че не съм контролираща, а чисто и просто структуриран човек.

Обичам нещата в ежедневието ми да бъдат структурирани и подредени, така използвам по малко енергия в мислене кога и какво да правя (особено за онези малки неща, които се повтарят често, като готвене, подреждане, чистене дори работни задачи)

Какво правя, за да структуриран моят ден/ ежедневие.

У дома

  • Имаме един постоянен ден в който чистим къщата. Това е събота. Разбира се случва се да пътуваме или сме ангажирани с нещо, което не търпи отлагане. Тогава чистенето се отлага до другата събота, (е ако разлея нещо разбира се, че се изчиства, не чакам до събота). Нo не чистя в понеделник или сряда, тогава съм заета с друго нещо. Просто съзнанието ми е освободена от тази мисъл. И знам, че като стане събота отново ще намеря кофата и парцала.
  • Всеки от нас си има негови задължения при почистване. Работата е разпределена. Банята я чисти Хокон, аз прахосмукачка и миене на под, кухня и прах в шкафове. Хокон прозорци. Разбира се сега съм бременна и ми е трудно да мия под и Х. е поел и тази задача. 😊
  • Същото важи и когато готвим заедно. Ако той е готвача, тогава аз слагам масата и след това зареждам миялната. И обратното.
  • Пазаруване и седмично меню. За това съм ви писала. Ние пазаруваме веднъж в седмицата и под списък. И този ден е неделя, за предпочитане към 10 преди обяд, тогава няма толкова хора. Всяка седмица на стената в кухнята е залепено една жълта бележка с менюто за седмицата. Понеделник риба, вторник без месо, сряда паста… по този начин спестяване време заа мислене какво ще се вечеря всеки ден. Това да се пазарува веднъж седмично освен, че спестява време, спестява и пари. Защото често когато влезеш в хранителен магазин излизаш с повече покупки от замисленото.
  • Хокон обича да пере и глади дрехи. На него все не му стигат сушилниците и закачалките за дрехи. Ние перем два пъти в седмицата. Понеделник и сряда. И точка! Това може да се промени след като детето се появи …
  • Разбира се, че се случва да стана вечер от дивана и да не си сгъна одеялото, но това е много, много рядко. Обичам след като приключим с вечерното гледане на телевизия и седене/ лежене по диваните да си сгъна одеялото, изправя възглавницата, занеса празната чаша от чая в кухнята и да поставя дистанционните на масата. Така всичко ме чака подредено за другия ден.
  • Същото важи и за ключове, обувки ,ръкавици и шалове. Всичко това си има точно място. Аз знам къде ми стоят ключовете в раницата, портмонето, балсама за устни. Не обичам да ровя! Всичко си има постоянно място. Влезна ли в нас обувките се събуват и се слагат в шкафчето ( върху платче). Не харесвам 20 чифта обувки да стоят пред вратата. Като се замисли колко чифта обувки всъщност човек носи за седмица. Аз не повече от 2-3. Защо да държа още 10 чифта паркирани пред вратата и да се спъвам.
  • Аз обичам украса, било то коледна, за Великден или друг празник. За да ми е систематизирано всичко си имам кашон за всеки празник. Надписан с големи букви- Коледа или на норвежки Jul. Вътре в кашона си има списък с нещата, които се намират в него, заедно с всички джуджета, лампички, чашки с дядо коледа и коледни звезди. Като купя нещо ново се добавя точно в правилния кашон и се допълва в списъка. Умно нали?

На работа

Някои колеги казват че съм строга и придържаща се към реда и порядките. Имам колежка, която “ хапливо“ ми е казвала, че този който няма структура в живота си  се старяе да създаде такъв извън себе си. Аз от моя страна и отговорих, че структурата и режима на средата около мен, създава спокойствие вътре в мен. Така че това е лична гледна точка. Няма правилен отговор, който да важи за всички.

  • На работа например, много от колегите ми идват да питат дали мога да им услужа с химикал, телбод, тиксо, плик и тн. Това защото всичко ми е подредено има структура, а не разпръснато из различни чекмеджета. Разбира се, че давам но при условие че се връща обрано на мястото си. Ако не го върнат, им го натяквам месеци наред с усмивка и те вече не питат.
  •  Работните ми ангажименти изискват да съм структурирана. Не мога да кажа „не днес няма да платя данъка, или няма да изплатя заплатите, или да предам отчетите“. Всички тези неща са свързани с предварителна работа за изработване на числа, данни. И работата трябва да започне на точно определена дата, за да мога да предоставя крайния резултат, било то заплати, плащане на ДДС и тн. На много колеги това им е трудно да го разберат и казват „е какво толкова ако закъснеем да ти дадем касовите бележки с два или три дни“. Не е голямо чудо. Да голямо чудо е, защото измества всичките ми планове и трябва да работя извънредно, за да успея да отговоря на сроковете, които например държавата ми налага ( за ДДС, данъци).
  • На работа не мога без електронен календар. Там са записани всички срещи и важни дати. Дори записвам неща, които са свързани с това да напомня на някого нещо. Календара създава структура в работния ми ден. Основно правило ми е да не поемам ангажимент, преди да съм погледнала дали не съм заета точно в този ден или час. На мен ми е по удобно да кажа, че точно този ден и час не ми пасват, отколкото да се обадя и да каже, че не съм видяла че срещата ми се застъпва с друг ангажимент.

Аз си мисля, че когато има структура в деня ти имаш по -малко стрес в ежедневието. Но за някой може да е точно обратно. И реда и структурата да създават точно стрес.

Ще видим дали ще е така когато Ава се появи. Но си мисля, че когато всички тези рутини са добре интегрирани в мен, ще ми бъде една степен по- лесно от колкото да ги създавам тепърва.

 

До скоро <3

 

 

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.