Един месец до термин

Съботното спокойствие ме е завладяло. Онази динамична седмица е зад гърба ми и сега гледам да си се насладя на украсата, курабийките и коледните филми.

А Ето ме и мен, точно месец преди термина. Все още не мога да разбера как времето мина толкова бързо. Знам, че отдавна не съм писала за бременността и как върви тя. За това реших и да споделя малко и за нея.

Това е приложението, което използвам за „следене“ на бременността. И да ви кажа ми е много вълнуващо като гледам колко малко време остава..

Термин: 15. 01.2019

Пол: момиче

Име: двоумим се между няколко. Ще ги мислим като се роди <3

Ако трябва да използвам една дума, която да опише последните седмици. То това ще бъде „тежко“. Аз не се давам лесно, но вече ми тежи, всичко. 

Предизвикателства – определено спането. Не мога да си намеря място, Както и да легнa, все нещо ме опъва и боли. Мислех си даже, че защипвам бебето и то ще излезе сплескано. Даже имах един сън свързан с това. Как ми дават бебето сплескано, и аз ги питам в болницата, „ама защо е така, все едно е пакет от ИКЕА“. И те ми отговарят ами „ти така си си го направила“ . Та след като говорих с акушерката, тя ме успокои че бебето е заобиколено с околоплодни води и не е сплескано. Това, че усещам бодежи са моите органи които са притиснати…. 

Под предизвикателства мога да запиша и водата, коята се събира в организма ми, (незнам дали така се казва на български). Пръстите на ръцете ми стават като кремвирши. И кожата така да се опъва….

Килограми- плюс 16. Сега съм вече 66 кг. Кантара никога не е показвал това число. Но колкото толкова. Не ме притеснява.  

Мазила и витамини – все още се мажа с кокосово масло и  Bio oil. Нямам стрии. От витамини започнах да приемам магнезий и желязо. Това, за да намаля изтръпването на краката и ръцете.

Апетит – ами то килограмите си показват. Ям си 🙂

Дрехи– оххх много смях. Главата ми не може да се настрои, че не влизам в размер S, M. А по навик рядко меря дрехи. И миналата седмица се прибрах с пижама, която ми стой като клинче….. Ама как се смях и още не мога да се спра да се смея само като погледна снимката…..

Тренировки – вече си дадох почивка. Сега самото ходене по стълбите ми е достатъчно.

Покупки – мисля, че вече имаме основните неща. И след черния петък не съм купувала повече неща за стаята и нея. Както казва Х. „ние трябва да излизаме и след като бебето се роди. Не може всичко да купим от сега“…

Следващ контрол– в понеделник, на 17. Декември съм на преглед. Момичето не иска да се обръща, седалищно е. И вече малко ме притеснява, че няма време да се обърне, защото е голяма и има малко околоплодна вода. Препоръчаха ми акупунктура (китайска иглотерапия). Пробвах терапията и сега правя няколко упражнения. Но определено положението ще се наблюдава. В Норвегия не се насрочва операция/ секцио при седалищно разположение на бебето. За болницата тук не е проблем, че бебето е така застанало. Те настояват за нормално раждане. Аз от моя страна си имам моите резерви. Прочетох няколко разработки, работи и да, нещо не ми се нрави какво пише там за нормалното раждане когато бебето е  в „грешна позиция“.

Но за това ще ви пиша по късно. Няма смисъл да се хвърлям в негативни мисли, преди още да се знае със сигурност как са нещата.

А аз така да съм се настроила за нормално, романтично раждане. Ще ми е малко „криво“, ако завърши с операция. Но… ще видим. Може пък да се обърне тези дни… 

Стискайте палци <3

 

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.