Как ти се появи. Или раждането на Елида. Част II

9. Януари – 08-12 часа

Акушерката Гюри ме остави в ръцете на две операционни сестри. Две сестри, които изглеждаха като истинските ангели (или поне в моите представи).

Мили, усмихнати, спокойни, със сини очи и руса коса. След като отново ме попитаха за ЕГН и име, ме погалиха по лицето и казаха, че съм в добри ръце. Информираха ме, че в операционната ще има доста хора, но всеки от тях си знае работата, така че не трябва да се притеснявам.

И ето ни в операционната зала. Странно чувство е това. Колкото и да се стараех да се подготвя психически за операцията и си казах, че това е просто рутинна операция за тях. Пак не успях да се подготвя напълно. Като видях всички лампи, прожектори, монитори, хората облечени в операционни дрехи, инструменти и започнах да се треса от адреналин. Екипа се състоеше от 9 или 12 човека (хирурзи, детски лекари, анестезиолог, мед.сестра и разбира се моята акушерка Гюри, която стоеше в края на залата заедно с едно детско пластмасово легълце чакаше да поеме бебето.

За всеки един от медиците това беше просто поредния ден на работа. Никой не бързаше, всичко вървеше в планувано темпо. А аз, аз просто наблюдавах и регистрирах всички движения и думи в залата. В това поне много ме бива. Забелязах надписа на шкафа, че има нова доставка на гумени ръкавици, на които пише че размер М отговаря на размер S, а размер Л, отговаря на M.

Помолиха ме да се приместя от леглото на операционната маса, където ме включиха на още няколко апарата. Операцията трябваше да се извърши под пълна упойка, поради предишна стара операция на гръбначния стълб и невъзможност за поставяне на друга упойка. Докато аз се тресях от високата доза адреналин в тялото ми и работих върху мислите ми, че всичко ще бъде добре, анестезиолога предложи въпреки всичко да пробваме със спинална упойка. Като по този начин избегна пълна наркоза и остана будна по време на операцията. Аз се притесних, имайки предвид че имам гръбначна операция и да не се объркат нещата ако не могат да я поставят правилно. Но когато лежиш на операционната маса включена към множество апарати, възможността да протестираш и да направиш нещо е много малка. За това казах че се доверявам на тяхното решение.

Поставянето на спиналната упойка мина лесно и аз започнах да усещам действие на упойката. Краката ми започнаха да изтръпват. През цялото време имаше мед. сестра, която седеше до главата ми и ме питаше дали съм добре. За миг се зарадвах че упойката подейства и ще мога да остана будна и видя детето когато се роди. Но щастието не траеше дълго, оказа се че упойката беше подействала само на част от тялото ми, но не беше достатъчно. Не можеха да ме оперират само с нея. Трябваше да ме сложат под пълна упойка. И така заспах.

Събудих се в реанимацията, до главата ми седеше мед. сестра която регистрираше данни на компютъра. Усмихна се и ми каза „Честито, имаш момиченце, как се чувстваш“? Аз от своя страна исках да знам колко време съм била в реанимацията и дали не съм проспала целия ден без да я видя. Оказа се че съм била там само 40 мин. Аз се усещах добре, бях замаяна, но не много. Скоро започнах да си усещам и краката след неуспешната спинална упойка. Медиците, които присъстваха на операцията идваха да ме поздравят с раждането на детето и да ме питат дали съм добре.

Малко след това в реанимацията се появи акушерката Гюри, заедно с Хокон. Хокон носещ нея, а Гюри търкаляща малкото, празно пластмасово детско легло. Веднага я сложиха на гърдите, за да се стопли в мен, а тя започна да търси да сучи. Беше гладна. Тогава я видях за пръв път, тези големи ококорени сини очи и ръце, крака махащи във всички посоки. Момичето на Юлия Димова, както беше написано на гривната на крака и. Да, моето момиче….

Малко преди 11 часа преди обед, Тя, Хокон и аз напуснахме реанимация и се върнахме в болничната стая. Акушерката Гюри ни остави сами и каза, че ако имаме нужда от нещо то само да дръпнем червения шнур.

След като останахме сами, бяхме единодушни, името на това дете ще бъде Елида и никое друго. Семейството на Хокон бяха толкова щастливи и изненадани, че тя ще носи името на своята пра- пра- пра баба. Хокон предложи тя да носи моята фамилия. По едно име от всяко семейство <3 .

Така се появи Елида Димова, моето момиче <3

One thought on “Как ти се появи. Или раждането на Елида. Част II

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.