Един малък поздрав от нас

Здравейте приятели, минавам набързо от тук, за да ви благодаря за поздравленията по случай появата на Елида.

И да ви кажа, че ние сме добре. Няколко мили хора ми писаха да ме питат как сме. Просто все още не можем да намерим нашия оптимален ритъм. Елида е вече на 6 седмици, и вече започнахме да се опознаваме взаимно. За нея аз съм цялата Вселена. Човека с храна, с чистата пелена, който я носи и дундурка когато я боли корем. А аз се чудя как може да обичам някого толкова много, когото съм виждала само няколко седмици <3 .

Няма да си кривя душата, че имах една по романтична представа за майчинството. Май през цялото време със си представяла, че ще родя дете на 1г. с навици и режим, а не новородено. Но не се оплаквам (много), знам че плача, среднощното ставане и всичко това е временно. И макар и уморена, недоспала, с живот над който нямам контрол (ужас), когато го видя това малко, беззъбо същество с два косъма на главата…. и ми става едно такова хубаво.

А иначе аз съм от майките, който са мноооого шашнати. Не знам дали всички жени, които са станали майки за пръв път са били като мен. Но аз се шашкам за всичко. Имам чувство, че секретарката на педиатъра ще спре да вдига телефона като види че аз званя. То не бяха въпроси за пъпа, за врата, за ръката, за обрив, за корем. На преглед сме след една седмица, а аз вече съм си записала над 10 въпроса. Страх ме е да не направя нещо грешно и да не би да подценя нещо важно.

Хокон от своя страна се шегува с мен и казва, да спра да и предписвам всевъзможни болести, и да и вярвам че е добре.. Добре че е той да ме вкарва малко в релси. Че иначе съвсем ще се превърна в хипохондрик.

До скоро <3

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.