Тя е шефа

При нас живота се върна обратно по старому. Мама вече си тръгна и ние сме отново само тримата плюс Суши.

Интересно колко бързо човек свиква с хубавото, с помощта и компанията на мама.

Елида вече е на 10 седмици ❤️. И ако някой пита дали времето минава бързо, то ще кажа Не. Определено пандишпана, буболечката и паяка ми расте много, но времето за мен се точи бавноооо.

Хокон най накрая се върна да спи в спалнята при нас с Елида. До сега го бяхме изместили в хола на първия етаж, за да може да поспива повече нали работи… Но ето че дойде времето да се качи при нас ❤️.

Като се замисля как преди тя да се роди си правих планове, че тя ще спи в нейната стая още от първия ден 🤭…а ние ще спим в спалнята. Или това че си мислех, че ще имам два, три часа на ден да поработвам на компютъра, за да помогна на Хокон в периода на годишните приключвания, смешка. Но пък и си мисля, че така и трябва да бъде. Всичко може да изчака, тя е важната сега, в къщи съм за да гледам нея, а не да върша куп неща.

Сега тя е шефа <3 . Тя казва какво и кога ще става…

Докато тя спи предиобедния си сън, аз отивам да приготвя лек обяд. Родителите на Хокон ще дойдат да оставят каяка на Хокон в нас. Той го складираше временно при тях, но нали те се местят в апартамент и вече нямат възможност за това. А и нали ние вече имаме място, така че каяка трябва да дойде тук.

До скоро <3

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.