Това няма да ми липсва от бременността

Юлий Цезар е казал “ Дойдох, видях, победих. Аз казвам, забременях, родих и разбрах. Разбрах че бременността не е за мен. Даже се чудя как хората го повтарят дори потретват. И браво на тях, иначе ако всички бяха като мен…….

За мен е ясно, аз допринесох на Майката Планета с едно дете. Повече едва ли! Сега ни предстои още по- важната задача, да я направим истински, стойностен жител на планетата.

И макар бременността ми да беше лека, позволяваща почивки, разходки, тренировки и работа до 9. Месец. Си и имаше моменти на раздразненост, леки неразположения, а в края и на нетърпение да приключи. Едва ли съм първата? 

Реших да ви споделя какво няма да ми липсва от този период.

Подутите крайници. Ей така към 5. ти месец се подух и си останах така до края. Имаше моменти в които ми ставаха само един чифт обувки, с който изкарах до последно. Даже за Коледа, когато получих гумени ботуши като подарък, не можах да вляза в тях. Сега обратно си влизам в номера и краката са както преди.

Да не мога да спя по корем. Обожавам да спя по корем. Любима ми поза в спането. Даже още в болницата попитах кога мога да спя отново по корем (предвид операцията ), и те казаха че мога веднага да се върна към любимата ми поза.

Постоянното следене дали не съм хапнала нещо което не трябва. Пушена сьомга, пушено месо, салам или любимото сирене Brie. Всичко това и още куп други любими храни, които отсъстваха от менюто ми 9 месеца.

Голямото бельо също няма да ми липсва. Изхвърлих всички гащи с размер Л, напомнящи ми за този период.

Запека и хемороидите също вървяха ръка за ръка с бременността. Сигурно сега правят компания на друга бременна, защото при мен за щастие изчезнаха. Същото важи и за киселините.

За килограмите никога не съм се притеснявала. Защото знам че няма опция да остана така. Но имаше момент в който се връщах от пазар само с обици и ластик за коса. Нищо друго не ми ставаше ( е малко преувеличавам ☺️, аз не исках и да си купувам и дрехи с много голям номер, който нямаше да мога да използвам след това). Като цяло се чувствах тежка и тромава. В края на бременността едва изкачвах стълбите на работа…

Няма да ми липсва това чувство на притеснение, че не знаеш какво става с жителя вътре в корема ти. Дали съм я затиснала, притиснала, дали и е добре. Да и сега се притеснявам даже доста. Но сега поне мога да я видя, а това е от значение.

Чувството да си върнеш обратно тялото и то да си бъде само твое е много хубаво.

Но пък и всичко това накрая води до една голяма награда. ТЯ <3

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.