Когато ви дели почти един век

Днес бяхме в Осло. Все гледаме да сме там извън часовете на трафик, но по някакъв магически начин все се набиваме на опашките от автомобили.

Поне този път хванахме трафика само на излизане. Че с уморено и кисело бебе в колата, пътуване става още по изпитателно…

И След като хапнахме обяд при родителите на Хокон, потеглихме към дома на Мона, прабабата на Елида. Там станах свидетел на една много мила и трогателна среща между Елида и нейната прабаба. Или когато 95 години живот ви разделят.

Мона беше толкова щастлива да поддържи Елида и да и усети малките ръчички. За прабабата тази среща беше много специална, защото се запозна с правнучката, която носи името на майка и.

На мен ми стана много трогателно, като видях как техните ръце се докоснаха и сълзите на Мона потекоха <3 .

Странно е да видиш и осъзнаеш как пред теб седят две същества, разделящи ги почти един век време.

След толкова много срещи и вълнения главния герой е уморен и мега кисел. Едва я сложихме да спи.

А сега е време за мама и тате да си хапнат един сладолед на спокойствие <3 .

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.