Като у дома

Ето така се събуждам всяка сутрин. Елида се обажда още към 6 сутринта, че е готова за ставане, а аз не.

За това я вземам при мен в леглото и заедно разглеждаме книжки или слушаме радио. Наричам това наше ранно занимание „сутришния час на Елида и мама“. А малко след това я намирам ето така, заспала. А аз се измъквам, за да се изкъпя и да изпия първото си кафе.

Малко време ми трябваше да нарека “временната” ни оранжева къща, в наш дом. Или дома е там където е семейството?! И ние се чувстваме много добре тук. И Суши също. За къщата ще ви разкажа в отделен пост/видео.

Разбира се като всяко едно нещо и къщата си има своите положителни и отрицателни страни. Едно от нещата, които ми харесва е чуруликането на птичките рано сутрин. Наблизо има много дървета, които са им дом. А в далечината виждаме и морето и някой друг кораб.

А ето и нещо което е downside. Имам чувство, че всяка къща си има куче “уж”- пазач, което лае ли лае цяла нощ. Май съм забравила какво е. Ама се чудя на хората не им ли прави впечатление, не се ли дразнят като легнат да спят вечер че все нещо лае и вдига шум?

А иначе дните ни започват да стават по рутинни. Разходки из мoрската градина, проби за обяд навън, ако Елида разреши, разбира се. А днес бяхме и на бебешко училище.

Хокон подкара колелото, а аз кростренажора. Суши си намери една бяла котка за приятелка и си дели храната и водата с нея. П.С много се смях като разбрах, че Х. налива минерална вода на Суши. Каза, че тя не обичала вода, която мирише на хлор…

Така че при нас дните минават така.

Хайде оставям ви и се захващам с кростренажора.

До скоро ❤️

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.