Извън кожата ми

Ние се върнахме от разходка. Уж планирахме само да отскочим и да свършим малко задачи и то като погледнах вече бяха минали четири часа.

Въпреки че то едно човек планува, а съвсем друго излиза. Плана беше да излезем още в 10 сутринта, но с малко бебе и това да плануваш е почти невъзможно. То едно допълнително кърмене и една допълнителна смяна на памперс и хоп вместо 10, то вече станало близо 11. Но най накрая успяхме, де.

Улавям се как недостига на сън вече си казва своето (даже не знам по колко пъти на нощ ставам, забравям да ги броя, а и защо ми е). И как малките неща са способни да ме изкарат извън кожата ми. Днес чак отидох и попитах сервитьора дали възнамеряват да ни донесат обяда скоро, след като чакахме близо 30 мин. Ами така е, тези с малки деца ще ме разберат. Едвам успяваме да седнем да хапнем нещо заедно, и след като изрично съм попитала кое от менюто става бързо или е готово и сервитьора ми отговаря, че ястието отнема само 6 мин. колкото да загреят скарата. Аз се решавам да поръчам това. А седя там вече близо 30 мин. с вече будно бебе, и не знам кой е по гладен – тя или аз. И малко в повече ми дойде, и отидох да попитам, (е по точно да направя забележка). Преди едва ли бих се наежила толкова за това, но сега нямам възможност да чакам непланирано.

Иначе днес получихме и столчето за хранене и скоро ще се хвърлим в захранването. Моето момиче пораства <3 .

До скоро <3

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.