Мисли в Петък вечер

Петък вечер. Юли месец. Колко бързо лети времето и скоро хайде пак в самолета и обратно в Норге. А и това леко хладно време последни няколко дни, още повече ме наведе на мисълта, че нашето връщане не е чак толкова далеч колкото изглежда.

А ето и някои мисли, които ми се въртят в глава….

Интересно, но само след месец и майчинството ми свършва. Даа, така е в Норге. А нито аз, Елида или Хокон е готов за това. Смятаме, че е много рано. За това и най-вероятно ще си остана в нас до края на годината. Ще работа само от нас.

С връщането ни обратно в Норвегия, въпроса за жилище става на преден план. От ясно по ясно е че трябва да се преместим, и не можем да останем да живеем в нашата къща.. Но има толкова много неща които трябва да се обмислят. Вече не сме само двамата, нали и Елида след време ще тръгне на детска градина. А и трябва да е по близо до работата ми, Хокон пък иска гора или близост до вода… Да интересно ми е най-накрая какво ще излезе.

Чудя се колко ли време още мога да изкарам с толкова малко сън?Кога ли е правилното време да отделим Елида в отделна стая? Въпреки, че колкото и да го мисля, все ми се струва рано. Само тази нощ ставах, не знам може би, 5 или 6 пъти. Едно е да се протегнеш и да бутнеш биберон или да я погалиш, съвсем друго е да отидем до съседната стая няколко пъти през нощта.

Днес се смяхме с Хокон. Интересно е че в къщата където живеем имаме 5 спални, 3 бани, 2 кухни и два хола. А знаете колко спални ползваме, само една.

Преди ми харесваха чайките и гларусите, създаваха ми едно такова чувство на лято. Но от както живеем на морето, май не ги тача. Като започнат да крещят още в 5 сутринта будят дори и Елида. Та цяла нощ съседските кучета лаят, а стане ли 5 часа и започне ли да се зазорява започват и чайките.

Обичам розово домати, но как да разбера дали розовото домати е узряло и готово за консумиране, като все розово си стои и не почервенява?

От както сестра ми, ми каза, че се дава бакшиш на човека, който ти зарежда колата на бензиностанция и особено ако ти измие и прозорците, търча сред колонките да дам 2 лева на бензинаджията.

Дразня се когато се наредя да плащам и давам по- едри пари, и от отсрещната страна да ми каже „е нямаш ли по дребни, я върви да развалиш, че ще ми обереш всички дребни пари“. ЕЕЕ това мой проблем ли е се питам.

Мисля си за Суши, която всяка вечер се кара и с черната съседка котка. Хем иска да стои и спи навън, хем я е страх да не я набият. Преди оставяхме входната врата на къщата отворена, за да може котката да влиза и излиза спокойно. Но от както Суши започна да носи всякакви полумъртви твари в нас варианта с отворената врата отпадна..

Колкото добра съм станала в изпълнението на детските песнички от You Tube. Даже знам, коя след коя следва…

До скоро <3

Вашият коментар