Направиха го и ние тръгнахме

Ние днес вечеряхме в ресторант в комплекса. Решихме да“полеем“ асфалта, който положиха на тротоара до нас и така вече пеша можем да стигнем до комплекса, св. Коснтантин и Елена. Урааа!

ЕЕЕ далеч е от представата ми за приказна и романтична разходка, предвид че първо трябва да се предвижиш по един тъмен, вмирисан и течащт подлез, където аз нося Елида на ръце, а Хокон количката. Защото има толкова много пръсотия, че не искам количката и колелата да се движат по тях. И след като излезем на светлина и поемем глътка чист въздух (след подлеза), се стрелваме по новия асфалт, заедно със всички коли и автобуси които са се запътили за к.к. Златни Пясъци и Албена. Но няма да се оплаквам, не може всичко да 6 все пак…Но за добър 4 има 🙂

Ресторанчето, което посещаваме вече пореден път е супер за нас. Еее не е от категорията изискани ресторанти с бели покрвики и изискани гурме ястия, но ние не си падаме и по такива. А тук има хубава Бг музика, св. карета, картофи по селски и мусака. Елида също и харесва и кротува.

Иначе днес намерих време да направи едно малко брауни. Нашата баба идва утре, да удари едно бойно рамо в гледането на малката и аз реших да я зарадвам с нещо сладичко, макар и простичко. Но както гледам са останали само няколко парченца, защото много добре върви със сладолед. И май ще се прави още една доза, само за баба <3 .

Май и за съседа ще се меси брауни с орехи. Той вече пореден ден ни изненадва приятно с домашни домати и краставици пред входната врата.

Хайде до скоро <3

Leave a Reply

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.