Малко мисли преди сън…

Започнах да тренирам в зала с инструктор, не много далеч от нас. Мислех че нещата ще се получат. Но май, май е трудна работа. Трудно ми е да намеря сили да клякам и ставам по команда, когато не съм спала вече половин година повече от 4 часа наведнъж.

Та за сега ми мирише като на 100 лв. хвърлени на вятъра. Желание имам, сили НЕ!

Само аз ли започнах да се оглеждам за есени дрехи? Знам, че още е лято, и днес беше такава жега, че и носа не съм си показвала навън. Но въпреки всичко сега разглеждам интернет страници за есенно онлайн пазаруване. Всичко ми харесва.

И докато говоря за дрехи. Не мога да разбера защо помъкнах толкова много дрехи с мен от Норвегия. Ума не ми ги побира! Много от тях само си висят в гардероба. Май ще ги и оставя тук в България за следващото лято..

Проклети комари. Имам чувство, че вече нямам и едно празно място по краката. Все ме нападат там ниско долу, по глезените.

Хокон има скоро рожден ден, а аз нямам идея за подарък и как ще му предложа да изкараме деня. Трябва да „запретна ръкави“ и да измисля нещо. Нещо хубаво от двете ни <3 .

Вече трябва да намеря време и да си запазя час за дерматолог. След бременността ми излязоха няколко нови бенки и някои стари си промениха цвета. Това трябва да се види от лекар. Още утре ще си запазя час!

От другата седмица сме планували да се пробваме отново на плажа и тримата заедно. Този път със сигурност няма да помъкнем всичко онова, което взехме с нас първия път. UV палатката на Елида отпада първа, количката май и тя. Ще се лежи под чадър, на земята.

Ходихме на бебешко плуване. И не ми хареса, хигиена и условия на ниво 0, но треньорките са добри и то много….На Елида и допадна. Издаваше такива звуци, каквито не бях чувала до сега. Сега че чудя дали да продължим или да го оставя за Норвегия.

Лека нощ <3

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.