Да съм честна

Здравейте, и тази вечер приоритирам блога пред работата, пък да видим после колко и кога ще работя 🙂 . Но нямаше как да не ви благодаря за пожеланията за нашия нов дом.

Както казах все още има много какво да се прави. До скоро имахме и майстори за пералното помещение и баня. Това вече е направено и функционира. Когато нещата започнат да се подреждат както аз ги виждам, ще ви ги споделя в снимки. Но да ви кажа ми е едно такова хубаво когато сутрин си направя кафе и погледна за секунди към гората. Имаме толкова красива гледка от втория етаж <3 . И никакъв шум на коли, а само звуци на чайки и други птички.

А да ви питам – искате ли да продължа да качвам кратки видеа? Основно неща от ежедневието и сега малко повече от обзавеждане и ремонт.

За да съм честна с вас и да не ме гризе съвестта,че не съм си изпълнила казаното. Не мога да ви обещая, че ще бъда толкова редовна колкото ми се иска в писането в блога, поне за сега. Не го виждам как ще стане докато Елида не започне детска градина (тук няма отделна ясла). По наша преценка искаме Елида да започне детска градина най-рано късната есен, дори началото на 2021.

Решихме, че Елида е още малка да се изпрати на детска градина, като разбира се уважавам всяко друго решение, и че има хора които го правят (тук можеш да си изпратиш дете на детска градина от 10 месеца). Но ние искахме тя да остане при нас тази година и като наближи две години да сложи раницата и да се хвърли в ученическия живот.

Разбира се понякога това ни решение ми идва малко „в множко „. Не всеки ден е лек и песен. Аз работя на пълен работен ден, Хокон също. И макар и да работим само от нас си имаме ангажименти, онлайн срещи, курсове.

А Елида си иска нейното и закуска каша, и обяд с бъркани яйца и филия с пастет и разходка с количка и без количка и игри. И така трябва да бъде. Даже понякога изпитвам вина, че не мога да й предложа цялото ми внимание и се ядосвам, че се съгласих да работя тази година след майчинството, а не си взех неплатен отпуск. Но това е друга дълга тема…

Отделно както съм ви споделяла сънят на тази буболечка никога не й е бил силна черта. И до 15 месеца нямах повече от 3 или 4 часа свързан сън. За това и се обърнахме към терапевт по детския сън, и вече няколко седмици работим в с нея. Имаме напредък и започвам да виждам светлина в тунела.

Ако ви интересува ще ви споделя процеса на промяна на съня й във отделно видео, за сега не съм мислила да пиша отделен пост за това.

Та това е покрай нас за сега. Оставям ви и отивам да оправя пенсиите в банката и да видя кой колко е ял в столовата на работата, за да го удържа от заплатите… 🙂

До скоро <3

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.