За мен

Кой, аз?

Ами ето ме Юлия на 35г. Мама – мадама от България. Но по стечения на обстоятелствата от 2008 г. живея в Норвегия. Често казвам че съм скучна, досадна и много, много ината (ама не от лошо инатите, аз съм добра). Но принципно съм едно чувствително, любопитно и много фантазиращо момиче. Обожавам детски филми и анимации, а на сериозните филми си поплаквам. Обичам „Happy end“ както във филмите така и в живота.

Преди няколко години намерих моя си човек Хокон, в столовата на работа, на втория етаж. Нямаше свободни места и аз с един голям поднос с храна се “ цопнах“ на неговата маса.  И от тогава вече пет години се храним заедно ❤️. Това с храненето заедно не винаги се получава. Защото тази години ни се роди Елида – или буболечкаВДействие.

И за да е пълен пакета от къща, кола и бебе си имаме и котка – Суши – глезанка с характер. Суши обича да лежи в храстите на съседите, а миризмата на консерва с риба тон усеща от километри ❤️.

А да работя, няма как „въртя“ счетоводството на норвежката спортна федерация по сноуборд. Харесвам си работа и колегите. И за да е завършено представянето  😊 ще кажа че през свободното си време обичам да чета, пътувам, да играя с котките, тренирам и да бъркам някакви сладкиши.

А сега по същество. Как се зароди идеята за блога?

От дълго време обмислях идеята за блога. След толкова години извън България усещах как губя контакт с близки и приятели. Чувах ги рядко. Тривиалните въпроси от рода на “ как си“ “ нещо ново“ бяха част от разговорите и съобщенията с тях. И след дълго колебание и отлагане, блога стана реалност. А защо отлагах? Ами притеснявах се от „хорското мнение“, хората ме познават една такава тиха и „заспала“, а сега си изкарвам голяма част от живота на яве. Ама си казах „Юлия ти „врътна“ 30те. до кога ще живееш за мнението на хората“ и така се хвърлих в това. Започнах да пиша преди малко повече от три години (виж Архив). И както си видяла пиша „празни приказки“ ама ми харесва. Нямам за цел да пиша високо академични трудове. Пиша за моето ежедневие, работа, проблеми, рецепти и идеи. Незнам дали съм намерила моя си стил, но мисля че това пресъздава най правилно коя съм аз (поне на този етап). Пиша така както бих искала да го кажа на приятелка. Може би това също да е една от причините да започна да пиша блог. Бях самотна. Липсваха ми приятелки с които да говоря и споделям.

Що за блог е?

Сигурно си видял/а че това е един аматьорски блог/ дневник, драскам си когато имам време и искам нещо да кажа. Както казах не пиша академични трудове. Не пиша и за неща дето не разбирам, като например гримиране. Това да ви показвам/казвам как да си сложите сенчици тук малко по тъмно, там по светло, я малко руж, а хайлайтер за блясък. А не, не ставам за това. Няма да ви “ уча“ и да се обличате. Не се смятам за толкова модерна и актуална. Имам си мой си стил, който оприличавам като романтичен 😉. Този стил обаче отпада когато бързам за работа рано сутринта 😂.

Е това е то, за друго така не се сещам

❤️